Romina Yaneva
Бате, аз не искам твойте магистрали!
Вкъщи от асфалта никой не яде!
Всичките край тебе - до един преяли,
а на мен от гладно пада ми перде...

Бате, аз не искам господар с шегички,
нито на каишка да му бъда пес...
Ако мъдро мислиш - помисли за всички.
Аз съм безработен. Нямам мерцедес.

Бате, ти живееш в розова вселена.
Моята не стига за филия с мас.
Где видя родина, китна, подредена?
Ако мож’ ме светна да я видя аз.

Бате, нива нямам. Не садя картофи.
Тока пак ми вдигаш като кожодер.
Пуснеш два-три лафа, реднеш две-три строфи.
После се ухилиш, че си премиер.

Бате, що не мислиш, че ще срещнеш Бога?
Не сега, но после... в Страшния Му Съд.
И за твойте ленти колко некролога
тебе ще осъдят, че си с кривнал път?

Бате, власт да нямаш, казваш, че е страшно!
С власт ли на земята ти си се родил?
Нямаш го сърцето, за народа дащно...
И за бедни щедър нивга не си бил.

Бате, ти духа ми няма да пречупиш.
Аз ще оцелея! Даже и след теб!
Вяра не продавам. Няма да ме купиш -
теб да величая, лидера на ГЕРБ.

Бате, аз не искам твойте магистрали!
Пътят ми отдавна вече е стеснен!
По добре със Господ, тръгнал по сандали,
нежели с управник, трижди помрачен...

 

 

  Вулканът наречен България изригна с пълна сила.Лавата му достигна периметъра до най крайната точка на страната ни.Гражданското ни общество се събуди и започна да разчиства пътя за да достигне до дъното на кратера.Никой не може да предвиди,как ще продължи разчистването и докога.
Факт е обаче,че то ще продължава и ще се бори да достигне крайната цел.Генерала не може да намери точните хора,с които да започне разчистването.Тези,с които иска да направи взвод,са вече познати в публичното пространство и войниците не искат да бъдат с тях.Но така или иначе трябва да се изчистим от затрупалата ни лава и да си построим нови магистрали,по които да ходим.И сега обаче изниква въпроса,къде да намерим точните специалисти,които да разчистят остатъците от лавата и построят нови аутобани.Изправени сме пред една дилема,дали да оставим кратера отворен или да продължаваме с търсенето на новите специалисти,които е много вероятно да се справят,или да се обърнем към майсторите на Великата ложа.

    Авторитетният анализатор от Вашингтон и старши съветник, член на мозъчния тръст „Атлантически съвет“, Харлан Улман предупреждава, че Новият световен ред е застрашен от действията на „недържавни субекти“, като Едуард Сноудън, и че за опазване на ситемата е необходима „необикновенна криза“.

В статия, озаглавена „Войната срещу терора не е единствената заплаха“, Улман твърди, че международната геостратегическа система е подложена на глобални изменения.

Според него, най-голямата заплаха за „365 -годишната Вестфалска система“ (на международните отношения – бел. н.р.) идва не толкова от военни суперсили като Китай, колкото от такива „недържавни субекти“, като Eдуард Сноудън, Брадли Манинг и различни анонимни хакери. Причината е, че те подттикват хората да бъдат по-независими и да се опълчват срещу държавния контрол.

Улман твърди, че „много малко се обръща внимание на това и още по-малко се предприемат някакви действия по въпроса“. Анализаторът се оплаква, че „информационната революция и възможността за незабавна глобална комуникация“ унищожават Новия световен ред, обявен от президента Джордж Буш старши, преди повече от две десетилетия.

„Без една необикновенна, изключителна кризи може да се направи твърде малко за поправяне или поне ограничаване на вредите, които са причинени от недостатъците на управлението“, казва Улман. Той е убеден, че само катастрофа от ранга на трагедията от 9/11, може да даде възможност на държавата да си възвърне господството, както и да „обуздае, намали и ликвидира опасностите, породени от новите недържавни играчи“.

Улман заключава, че за запазването на Новия световен ред е необходимо да се елиминира възможността за контрол от страна на недържавни участници и влиятелни индивиди. Той смята, че „Атлантическия съвет“ трябва да дефинира терминът Нов световен ред, като глобална технокрация, ръководена от голямо (разбирай световно – бел. н.р.) правителството сляло се с едрия бизнес, което ще замени индивидуалността с трансхуманнистично уеднаквяване.

Реториката на Улма напомня тази на съоснователя на Трилатералната комисия и член на Билдербергския клуб Збигнев Бжежински, който през 2010 г. заяви на заседания на Съвета за международни отношения, че „глобалното политическо пробуждане“, в комбинация с вътрешните борби сред „елитите“, заплашва да провали опитите за създаване на единно световно правителство.

Идеята на Улман за необходимостта от „необикновенна криза“ много напомня на проекта „Нов Американски век“, в рамките на който през 1997 г. се появава доклад, в който се четат следните редове: „Без мащабно катастрофално събитие, като „Пърл Харбър“, което да послужи за катализатор, процесът на разгръщане на американското военно влияние ще бъде невъзможен“.

През 2012 г. експертът от влиятелния произраелски Вашингтонски Институт за близкоизточна политика (WINEP) Патрик Клоусън обяви идеята, че Съединените щати трябва да устроят многостепенна провокация, която би позволила да се започне война с Иран.

Загрижеността на Улман за провалящите се държавни институции, чието влиание е подкопано от действията на отделни хора, главно чрез Интернет, е още един знак за паниката, обхванала „елитите“, изплашени от „глобалното политическо пробуждане“, чието последно проявление бяха действията на борци като Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, Брадли Манинг и нарастващата армия от техни поддръжници.

    Глобални пандемии и биологични оръжия, които ще се разпространяват чрез сезонните противогрипни ваксини

ваксина

Макар по начало ваксините да са били създадени с идеята да пазят хората от болести, от доста време насам те се планират и използват като биологични оръжия, разпространяващи болести. Това е и причина хората, които се разболяват от грип зимно време, да са същите, които се ваксинират редовно. В близко бъдеще, когато глобалистите преценят, че човешката популация е надхвърлила „лимита“, ще станем живи свидетели на вирус, който „контролира популацията“ и ще действа точно чрез ваксините. Появата му ще е съпроводена от рекламна кампания, която ще предлага даже пари на хората, за да се ваксинират („Ваксинирай се против грип – спечели $25!“)



Целият този план, разбира се, не е нищо повече от мярка за „контрол на популацията“ и ще се приложи, за да елиминират хората с нисък коефициент на интелигентност – онези, които са достатъчно глупави, за да се подложат доброволно на инжекция с биологично оръжие, което е пакетирано и продавано като „ваксина“. Глобалистите вярват, че тази програма за евгеника ефективно ще освободи човечеството от „расата на глупавите“. Тук човешките мъки и страдания, които ще причини тази програма, нямат никакво значение.


Пълен контрол върху размножаването ви и генетичните характеристики на вашето потомство



При полицейската „научна“ държава ще бъде невъзможно да се сношавате с човек по ваш избор и да създавате произволно потомство. Размножаването ще бъде внимателно регулирано посредством лицензиране и контрол, който да гарантира, че няма да се получат неочаквани резултати. Преди да има дете, всеки потенциален родител ще трябва да кандидатства пред властите за получаване на „разрешително за възпроизводство“. Но такъв човек вече ще трябва да има генетично-когнитивно досие и ако не се придържа към определения „размножителен статус“ (тоест ако има дете в произволно време, от лично избран партньор или „излишно дете“ ), го очаква затвор.

На хората, които показват склонност към бунтове и си позволяват да говорят против властта, ще бъде отказана „привилегията“ да се възпроизвеждат. Само на най-покорните, белокожите и праволинейно мислещите роби ще им разрешават да се размножават. И те с удоволствие ще го правят, за да създават нови бебета, които после ще оставят за отглеждане от властта и за възпитание в покорно робство.


Безжични мозъчни импланти, позволяващи дистанционно управление и превръщането на тълпи от хора в стадо кротки агънца



Бъдещето на „науката“ ще включва всякакви видове електроника, имплантирана в човешкото тяло. Най-разпространени ще бъдат „омиротворяващите чипове“, които ще се наложат паралелно с „паричните чипове“ – хората ще плащат за всичко с тях. Използването на пари в брой ще бъде незаконно и ще се репресира като „терористична дейност“.



„Омиротворяващите чипове“ ще се активират дистанционно от властите посредством излъчвания от предавателни кули или с помощта на ръчни устройства, с каквито ще бъдат снабдени служителите на реда. По този начин за нула време ще „омиротворяват“ огромни тълпи от протестиращи хора или бунтовници. епруветка„Студентите протестират отново за свобода на словото!“ – Така ли? Я активирайте „омиротворяващите чипове“ и те отново ще се подчинят на властите, поне за известно време. Също така, ако революционери маршируват към столицата и искат да свалят правителството от власт – активирайте чиповете и тираничната ви диктатура ще бъде спокойна!



Такива чипове могат да се използват и за „развълнуване“ на хората тогава, когато това е политически изгодно. Например, когато някой нов терорист атакува американците на американска земя, тогава „развълнуващите чипове“ могат да се активират сред населението и целият народ да се вдигне и да иска война срещу тероризма! (Естествено това важи и в случаите на терористични атаки, извършени от местните власти и приписани на друг извършител.)


Генно инженерство и отглеждане на покорни супервойници



В далечното бъдеще войниците на бойното поле ще бъдат хуманоидни роботи, екипирани с огнестрелни ръце и бронирани тела. Представете си Терминатора T-1000 от онзи филм! За такива роботи, разбира се, е още рано да се говори – с всичките им сложни движения, автоматично задействане, зрително разпознаване и изкуствен интелект. Междувременно обаче най-мощните страни в света ще дават пари, за да отглеждат при пълна секретност генетично модифицирани супервойници, които ще се раждат, отглеждат и тренират да бъдат възможно най-роботизирани.



Тези супервойници ще бъдат генетично програмирани да имат върхови физически показатели (високо съдържание на кислород в кръвта, големи размери на тялото и т.н.), комбинирани с малки мозъци, способни да обработват само толкова информация, колкото да се подчиняват на заповедите, но не и да ги оспорват. Те ще бъдат екипирани и с многобройни електронни импланти, които ще ги правят повече роботи, отколкото хора. Ще имат например импланти, подобряващи зрението, които ще включват GPS устройство, свързано директно с мозъка им, аудиосистема в ушите и устройство за разпръскване на обезболяващи медикаменти в кръвта, за да могат войниците да продължават да се бият дори и след като са ранени.


Електромагнитно активиране на метали и наночастици, предварително инжектирани чрез ваксините



чипЕто нещо ново, за което хората не се замислят: Освен като биологично оръжие,ваксините могат да се използват и за инжектиране на нанокристали, резониращи на определени честоти, точно както и радиоприемниците. Тези наночастици могат да се спотайват „приспани“ в телата на хората години наред и дори десетилетия, но в определен момент властниците могат да пуснат „пробуждащия“ радиосигнал. Този радиосигнал ще бъде с определена дължина на вълната, ще резонира с наночастиците в човешките тела и ще ги „събуди“.

Резултатите могат да са всякакви – масова лудост, масови изблици на агресия (бунтове и други) или просто десетки милиони души ще паднат и ще умрат на място без никаква видима причина. Всички тези резултати, които ще са предварително известни на властите, ще се използват по подходящ начин, за да се лансира поредната нова история за „терористична атака“, която ще се използва за налагането на нови, още по-строги правителствени мерки за контрол на населението.

Всичко това може да бъде направено „в името на науката“
Запомнете, че тези 10 точки са възможни бъдещи технологии, които служат за пример как може да се злоупотребява с науката, за да се обслужват интересите на тиранични правителства и корумпирани технократи. За щастие, тези 10 примера все още не са станали реалност, но по някои от тези технологии вече се работи усилено и е напълно възможно да ги видим реализирани още в следващите няколко години.

Истинската наука има важна роля в обществото, но аз вярвам, че науката трябва да защитава интересите на хората, а не на егоистите, управляващи глобалните корпорации и националните правителства. Когато, вместо да освобождава, науката се използва като поробващо средство над хората и за власт, това е нарушение на един от най-основните принципи във вселената: Само чрез свободата (свобода на идеите, въпросите и дискусиите) може да се стигне до истинско разбиране на нашата вселена.  

 

 

 

 

 10.02.2017 996

 интервю на Стойка Божкова,

news365.eu,

10 февруари 2017

 – Да ви попитам първо,като дете играехте ли футбол и строяхте ли  пясъчни замъци?

– По онова време нямаше какво друго да правя. Нямаше компютри, а по единствената телевизия не даваха нищо интересно. Цялото време беше за игри. В нашата махала се играеше много футбол – правехме поне по три мача на ден. Летните ваканции изкарвах при баба и дядо на село в пълна свобода. А през зимните ваканции карах ски на Витоша и правехме снежни човеци на двора. Наиграл съм се.

– За какво си мечтаехте най-вече в детските си години?

– Исках да стана футболист.  Футболистите бяха мои идоли, мечтаех си и аз да мога да накарам хиляди хора да станат на крака, да викат от щастие, когато вкарам гол. Когато баща ми ме заведе за пръв път на стадиона, бях омагьосан от атмосферата, от скандиранията на публиката. По онова време футболистите играеха не за пари, а заради радостта от играта. Няма да забравя какви атракции правеше по терена Божидар Искренов. Гибона! В детските ми очи той изглеждаше извънземен, свръхестествен. След един мач го изчаках пред стадиона и разтреперан от вълнение му поисках автограф. Този автограф беше най-ценното ми съкровище.

 – С какво ще запомните вашите родители,някакъв съвет,случка,поука?

– Мама и татко ме отгледаха с много любов и тази любов, която съм получил от тях, ме топли и до ден днешен. Водеха ме на театър, на кино, на цирк, вкъщи винаги е имало много книги. Всяка вечер обсъждахме какво ни се е случило през деня. Мама и татко ми отваряха очите за света, показаха ми, че освен ежедневния живот, има и друг свят – свят на идеи, на красота, на изкуство.

 – Имате двама сина,вие на какво искате да ги научите, с какво искате те да ви запомнят един ден?

– Надявам се да ме помнят с усмивка.

 – Кога решихте да се занимавате с театър и какви ви бяха подбудите?

– Може би съм бил на 3-4 години, когато мама ме заведе за пръв път на куклен театър. После, когато бях вече в гимназията, ходех почти всяка вечер на театър. Харесваше ми да живея в някакъв друг свят, макар и само за два часа. В един момент реших, че искам това да стане моя професия. Свързах се с великия български режисьор Младен Киселов, светла му памет, и го помолих да ми разреши да посещавам репетициите му, за да се уча на занаят. Всичко, което знам за театралната професия, съм научил от него.

 – Къде се чувствате по на мястото си в ,,Шоуто на Слави” или пред клавиатурата?

– Ами аз в “Шоуто на Слави” съм предимно пред клавиатурата. Най-интересната част от създаването на шоуто е написването на сценария. Да измислиш образите, да намериш точните думи за тях, да си представиш как изглежда всичко.

 – За хората на изкуството се говори,че трябва да притежават малко лудост,съгласен ли сте с тази теза или я оспорвате?

– Зависи какъв ни е критерият за нормалност. По времето на Хитлер за нормални са били смятани хората, които са горили евреи в газовите камери. По времето на Сталин за нормални са били смятани хората, които са доносничели срещу приятелите си и са ги пращали да умиратв лагери. В такъв свят е много по-добре да си луд.

– Случвало ли ви се е някога да се връщате назад в годините си и да съжалявате за нещо,което не сте свършили?

– Харесвам живота си и не бих променил нищо. Ако човек постоянно гледа в миналото, обръща гръб на бъдещето си.

– На какво се радвате на живота и кое би ви натъжило?

– Радвам се на усмивките на близките си, на добра дума от непознат човек, на кучето ми, което всеки път когато ме види се радва безпричинно, на планината пред прозореца ми, на цветята в градината.

Натъжава ме глупостта. Тя е майката на всички пороци.

– Според вас,кое е ,,оръжието”,което ,,убива” мечтите на хората?

– Хората сами убиват мечтите си поради слабохарактерност. Не е достатъчно само да мечтаеш. Трябва да имаш и сили да преследваш мечтите си.

– Всеки един от нас има моменти на слабост,в един такъв момент,каква е вашата ,,терапия”?

– Чета книги, слушам музика, разхождам се в гората с кучето.

– Какво не бихте простили никога?

– Мога да простя всичко. Но не мога да забравя.

– Страхува ли се Иво Сиромахов от старостта?

– Не. Ако човек иска да живее дълго, трябва да приеме факта, че в някакъв период ще му се наложи да бъде стар.

– Случвало ли ви се е някога разумът да победи волята ви?

– Никога не съм усещал такъв конфликт. При мен волята е проявление на разума.

– Ако трябва с една дума да се опишете, то коя ще бъде тя?

– Не мога да се опиша с една дума.

– Българите водим в класациите на един от най-нещастните народи,кое прави българина нещастен?

– Това е черта от националния манталитет. Все да мрънкаме, все нещо да се оплакваме. Даже имаме и една отвратителна поговорка: “Много хубаво не е на хубаво”. Такива хора сме.

 – Коя е причината според вас за неуспешния преход и защо много хора сега съжаляват за тоталитарното време,тогава ли живеехме по -добре или сега при демокрацията?

– Робите обичат веригите си. Свободата ги плаши, защото да си свободен означава да носиш отговорност за действията си. За някои хора това е непосилно бреме.

– Безспорно и в двата режима има плюсове и минуси,каква оценка вие ще дадете за плюсовете и минусите преди и сега?

– Защо смятате, че е безспорно? Доста е спорно. Какви са плюсовете на тоталитарната система? Аз не се сещам за нито един плюс. Сега сме свободни да пътуваме, да изразяваме мнението си, да четем всякакви книги и да слушаме всякаква музика. Свободни сме и да упражняваме гражданските си права. Стига да искаме.

– Като човек,който се интересува от политика,искам да ви попитам,как виждате политическата обстановка на страната ни в момента?

– Политическата обстановка в момента е резултат от една сбъркана избирателна система, която не позволява на хората да избират представителите, които биха искали. Оттам произлизат всичките проблеми. При сегашната система няма никакво значение дали на власт ще са БСП или ГЕРБ, или ДПС. Всички те се държат по един и същ начин, защото не са подчинени на избирателите си, а на партийните дерибеи.

– Защо толкова много се страхуват политиците от вашия референдум?

– Защото в политиката ще влязат нови хора и сегашните ще станат излишни. Това е неизбежно, но сегашните политици са толкова елементарни, че не го разбират. Заблуждават се, че може да им се размине.

– Един въпрос ако трябва да зададете на управляващите,какво бихте ги попитали?

– Нищо не искам да ги питам. Излишно е да се питат глупаци.

– Имате ли надежда,че един ден светът би станал по-добро място за живеене?

– Светът и сега е добро място за живеене. Стига да имаме сетивата да го видим.

– Ако от вас зависи,какъв свят бихте построили?

– Само диктаторите имат амбиции да строят нови светове. На мен този свят си ми харесва.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Здраве. И акъл.

  Будителите, които ни вдъхновяват да се отстояваме

Един от най-светлите български празници е този на народните будители, който празнуваме днес на 1 ноември.

Будител е всеки един от нас, който чрез словото си, може да пробуди цял един народ и да го подтикне да изкаже мнението си на глас, без да се страхува нещо.

Като се върнем назад в миналото, в нашата история е имало много трудни и лоши времена, именно тогава се появяват първите будители, които ние трябва да помним и да следваме заветите им, да помним миналото си, за да повярваме в бъдещето си, както е казал един от първите ни будители Паисий: “Българино, знай своя род и език!”

Историята на Паисий трябва да събуди в нас, българите, душите ни, защото ние сме отговорни за нашето настояще и бъдеще.

Нека на този ден си спомним и за всички други будители, като Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Сава Раковски и още много други имена, които са допринесли за душевното израстване на българина.

Както в годините на робството българската нация се разединява, така и сега българите сме разделени, и точно в тези времена имаме нужда от истински будител, който да ни обедини, да ни вдъхне смелост, да ни отвори душите и очите, за да погледнем истинското лице на България...

Отвори очите си българино, погледни в каква реалност живееш, не се страхувай да искаш да живееш в един справедлив свят, това е твое право, бори се за своята независимост, от нас зависи не само нашия живот, но и живота на нашите поколения.

Бъди будител българино, отстоявай правата си, за да живееш достойно.

автор Стойка Божкова

 С най-голямо удоволствие днес ви представям един млад човек, който вижда нещата от дълбочина, анализира ги, не се владее от емоциите си и ясно и категорично говори за световните проблеми. Той е известният български професор, юрист, социолог Иво Христов, роден е през 1966 година и е свидетел на световните исторически промени в последните години.

Благодаря Ви, професоре, че се съгласихте да направим това интервю и първия ми въпрос към Вас е на къде е тръгнал този свят, ще намери ли пристан световния кораб, или ще се лута в необятния океан, докато накрая се разбие?

Такъв въпрос се е задавал още от зората на човечеството. Драматизмът винаги е бил елемент от съществуването на човешката цивилизация. Дали ще се разбие или не? Не смятам, че ще се разбие световният кораб, както вие казвате…

Нека се върнем назад в годините и да потърсим причините, поради които живеем в този несправедлив свят, кои са те според Вас?

Светът, винаги е бил несправедлив. Ако под несправедливост се разбира експлоатация, неравенство и нееднакъв шанс за достъп до ресурсите за развитие, това винаги е съществувало. Проблемът е кога това започва да се осъзнава? Вземам повод, че онзи ден се навършиха 150 години от издаването на „Капиталът” на Карл Маркс. Разликата е в това, че някъде преди около 150-200 години започва да се осъзнава фактът на неравенството като фундаментален проблем и оттам светът се изживява като несправедлив. Иначе формите на експлоатация са съпътствали света винаги и моята песимистична прогноза е, че винаги ще го съпътстват, поне в обозримо бъдеще.

Виждаме напоследък в каква, „турболенция“ се намира света. Според вас коя е причината за нестабилността на държавите, и от източния, и от западния и зад океана край на света, от кого зависи това клатушкане, от пилотите ли, от летателните машини, или от обстоятелствата?

Предполагам, че тъй като живеете в Гърция, морските метафори са Ви много близки (смее се). Разбира се и аз минавам за морски човек, затова не виждам проблем с клатушкането. Нали знаете, че това все пак е форма на движение. Само в блатото няма движение. Ако трябва да бъда сериозен, задавате ми фундаментален въпрос. Просто има смяна, заместване на социалната система на класическия капитализъм, който изживява своите последни дни. Върви се към нова система, чиито очертания все още не са ясни. Само най-проницателните анализатори в социалните науки ги усещат. Светът се намира буквално, както се казва на руски на „развилка”, на кръстопът. Дали ще се върви към някакво ново хилядолетие на това, което на английски се нарича „dark ages” („тъмна епоха”), или ще се върви към качествено ново развитие на човечеството? Едното или пък другото? Това е дълъг разговор и второ е въпрос на прогностика, в която винаги може да сбъркате.

Световните господари искат да наложат един нов световен ред, но те са малцина, има ли начин и какъв трябва да бъде той според вас, за да не им позволим да наложат този ред?

Винаги са били малцина и почти винаги са успявали. Никъде не е казано, че качеството следва от количеството. По принцип винаги активните малцинства са били тези, които са движили човечеството в една или друга посока. Не казвам дали е положителна или отрицателна. Няколко важни проблема от технологично естество се пропускат тук. Ако досега проблемите на човечеството бяха социални – човешка експлоатация, неравенство и свързаните с тях войни и други форми на насилие, сега навлизаме в една изключително опасна и тревожна фаза на развитие на човечеството. След нея може да няма и „човечество“ в класическия смисъл на тази дума. Имам предвид няколко неща, които между другото президентът Путин съобщи уж случайно пред ученическа аудитория по една от руските телевизии. Той каза, че този, който първи успее в състезанието за създаване на изкуствен интелект, той ще бъде господарят на света. Превеждам на общочовешки език. Върви се към постчовешка технотронна форма на развитие на „човечеството”. В този смисъл човечеството е изправено пред своя край в класическия му вид. Препоръчвам в това отношение прекрасната статия на проф. Дугин „Трансхуманизмът като края на класическия човек и на човека изобщо”. Дълга тема, отговорът на въпроса изисква цяла монография.

С каква цел беше създаден Европейския съюз, кой беше инициаторът за създаване на този съюз и каква беше идеята му, нека чуем Вашето мнение?

Опитите за интеграция на Европа са започнали много отдавна. Сегашната фаза на съществуване на европейска интеграция е всъщност една от фазите на кризи на този тип интеграция. Първата и най-успешна интеграция на нещото, наречено Европа, макар че тогава не се е считала за Европа, това е Римската империя, просъществувала най-дълго – около 1000 години. След това имаме разпад на тази огромна форма на социална интеграция на народите около Средиземноморието и Западна Европа. В ново време това не е било възможно до края на Първата световна война. Има два проекта. Първият проект е бил опитът на част от европейската класическа буржоазия плюс част от европейската стара аристокрация да обедини Европа или да превърне Европа в единен непреодолим геополитически фактор във света, който да командва и ръководи света. Това е опитът за европейска интеграция, известен като интеграция на хитлерова Германия. Почти бяха успели в интерес на истината. Конкуриращ на този проект, разбира се, беше проектът на англо-саксонските елити, които имитирайки „евроинтеграция“ нямаха интерес Европа да бъде самостоятелен субект на силата на света. Това е днешният ЕС. Той мимикрира единство, мимикрира единна геополитическа субектност, мимикрира обща икономическа политика, ресурси, имитира общ интерес и т.н. Фактически т. нар. ЕС в този му вид беше създаден през 50-те години, формално от Шуман и от т.нар. бащи на Европа. Но той не беше нищо друго, освен опит за политическа и икономическа консолидация на базата на победена Германия и обединението на остатъчна Европа срещу т.нар. съветска заплаха. Тоест другата Европа. Ако трябва да бъдем съвършено откровени, нито САЩ, нито Съветският съюз имаха интерес от обединението на Европа, тъй като обединена Европа щеше да бъде най-малкото равен субект по сила, по икономически и военни възможности. От друга страна, експанзията на Европа след 1990 г. за сметка на Източна Европа не беше нищо друго, освен форма на неоколониализъм – изхвърляне на Русия от традиционните сфери на влияние от Източна и Централна Европа и заменянето й с американска такава. Европа играеше ролята на ръжен в чужда ръка, ясно коя е ръката. Опитът на Европа да се еманципира в лицето на водещи политици като Ширак, като Кол, като Шрьодер в края на 90-те и началото на 2000 г веднага беше елиминиран. Целият европейски елит беше подменен. В двете водещи страни – Франция и Германия, начело бяха сложени карикатури. Мислех, че след президента Саркози няма по-голямо падение за Франция. Но, както е казал оптимистът „може още” и се видя: изредиха се чучела като Оланд, а сегашният смешник Макрон няма какво да го коментирам. Никога не съм вярвал, че „сива посредственост” като Меркел ще спечели трети, че даже и четвърти мандат, а нещата точно такива. Това показва, че има зачистка на европейски елит и всяка форма, дори за мислене на някакъв тип еманципация от Америка, е пресечена в зародиш. В този смисъл ЕС ще преживява в тази форма на Каролингско ядро, както казва моя приятел А.Фурсов, тоест в сърцевината около Шенген . Мосю Макрон ясно го показа при посещението в Гърция. Забележете къде го каза – в страната, която тежко страда от емигрантската криза и дълговото бреме, наложено от същите Германия и Франция. Той директно заяви, че Европа ще бъде на две скорости. Каза, че след излизането на Британия от ЕС, въпросът е кой ще командва ядрото Европа. Той естествено е убеден, че това ще е Франция, макар че аз не виждам основание за такива претенции. Прочее Франция е престанала да бъде водеща геополитическа сила от Аустерлиц насам. Оттук следва едно много важно нещо – за нас е предназначено да бъдем периферия на периферията. Това е!

И все пак има ли бъдеще този измислен Европейски съюз, защо Великобритания поиска да го напусне, а както виждаме и други държави искат да излязат от него, узряха ли хората, които не виждат смисъл в присъединяването им към пакта?

Да, разбирам, но аз все пак съм социален учен и не бих желал да бъркам или поне се опитвам да не бъркам желаното с действителното. Тоест да не бъркам разума с емоцията или поне си давам сметка за наличието и на двете. Няма да се разпадне Европа. Европа ще продължава да пребивава в това състояние с конкуриращи се центрове и относителна геополитическа посредственост. Това устройва световните елити!

Да Ви попитам,има ли някаква закономерност, че промените в Европа започнаха от Египет и се въртят обратно на часовниковата стрелка около Средиземно море, не остана държава около това море, която да не изживя или живее в криза или война,и като продължим мислено линията от Португалия нагоре към Англия,дали следва отделяне на Шотландия или само излизане от Европейския съюз?

Ако ще говорим за промените в Магреба, те започнаха с Тунис, а не в Египет. Не знам защо наслагвате промени, които нямат общо. В Египет те бяха стопирани, след като се разбра, че т.нар. Арабска пролет е мащабен проект за демонтаж на светските държави в Близкия Изток. А, както се оказа в случая със Сирия и демонтаж на държавата въобще със заместването й на нови дивашки формирования. Така наречената Ислямска държава беше само един работен проект, така да се каже дипломна работа на ход, за да се види докъде и как ще се задейства. Но се оказа, че има все пак противодействие от реално съществуващите сили на терена. Това са Русия, Турция и Иран, които успяха да блокират този процес. Това е по въпроса. Знам за желанията Европа да се разпадне. Бързам да кажа, че за периферни държави като България и Гърция това ще е много зле. Вярно, че сегашната форма на евроинтеграция осъжда държави като нашите на вегетиране, а защо не и на загиване. Следователно, правилно поставеният въпрос не е дали да има ли или да няма ЕС, а какъв тип европейска интеграция трябва да има. Особено за България и за Гърция, които са в сянката на въздигаща се Турция, и на фона на това, че те нямат никакви стратегически съюзници за тяхното оцеляване, проблемът за интеграцията придобива не просто измерение на икономически, социален или политически въпрос, а на физическо оцеляване за тяхното население. За България това важи в пълна степен.

Означава ли това, че влизането в Шенген е някаква гаранция?

Не, не означава. Влизането в Шенген означава довършването на делото на евроинтеграция в този й вид. Тоест ликвидирането на страната като такава. В Гърция го видяхме, тя влезе в Шенген. Същевременно, въпреки че сме балкански държави, трябва да имаме кардинално различен подход при разглеждането на положението на Гърция в Европа и положението на България в Европа. Първо, гръцките елити са дълбоко свързани със западните елити, достатъчно е споменаването на един Онасис. По принцип гръцката буржоазия поне от 250-300 години е тясно свързана с европейската и англосаксонска аристокрация. Гърция е от огромно геостратегическо значение за Германия и Великобритания в целия регион. Не си спомням друга балканска държава, за която да се е проляла толкова англосаксонска кръв. За информация: за България не е пролята нито капчица англосаксонска кръв, ако не броим тази на майор Томпсън. Нека сме наясно по този въпрос – Гърция е важна за Европа, България – не!

За близо 27 годишния ни преход към демокрация, какво не можаха да разберат управляващите, какво не направиха, за да тръгне България в по-добра посока, а виждаме, че от ден на ден все – повече затъваме в блатото, има ли някаква надежда страната ни да стане една наистина европейска държава, или само се самозалъгваме, че сме такива?

Не знам какво влагате в определението “истинска европейска държава”. Ако под “истинска европейска държава” разбирате мултикултурна държава с равенство на лесбийки, гейове и различни форми на сексуални и други малцинства, ако разбирате демонтажа на националната държава и на национален суверенитет, ако разбирате демонтажа на народа в този му вид, какъвто е българският, то България е истинска европейска държава. Така че, не виждам къде ви е драмата…

От историята знаем за борбения дух на българина, къде отиде сега този дух, защо станахме безразлични, стоим си по домовете, коментираме, недоволстваме, но и не излизаме по площадите да търсим правата си, или може би не е конспирация, това, че ни облъчват отвсякъде с цел нашето затъпяване?

Мисля, че познавам добре историята и не виждам къде и как може да си е отишло нещо, което никога не е съществувало. Ние често се бием в гърдите колко много жертви сме дали по време на многобройните въстания срещу поробителя. Първо, въстанията не са чак толкова многобройни. Второ, не сме дали толкова много жертви. Единственото действително голямо, многобройно и упорито въстание срещу турския поробител, белязано с много кръв и настойчива жертвоготовност на въстаниците и населението, в голям мащаб е Илинденското въстание. Всички останали са метежи в рамките на селото и мерата. Съжалявам, че трябва да го кажа. Тъй като живеете в Гърция, ще Ви кажа и нещо от гръцката история. Само на остров Хиос по времето на гръцката революция от 1828 г. са изклани 120 000 души. Само на остров Хиос! Да не говорим за Месолунги, Патра, за денят „Охи“ от 1941г. и прочие. Гърците водят упоритата битка за своето освобождение в продължение на 10 безнадеждни „кървави“ години. Едва в последните три великите сили се намесват. Прочее това Ви го казва човек, който не би трябвало да има абсолютно никакви сантименти към „мегали идея“, която подпали селата на баба ми и дядо ми и превърна моя род в нещастни бежанци от Егейска Македония в „стара“ България. Прочее народът ми е мил, но истината ми е още по-мила, както казва древногръцкият философ. Толкова по въпроса за „борбения“ дух.

И все пак много българи не вярваме, че последните парламентарни избори бяха честни. Вие имате ли съмнение в това, нямат ли пак намеса американските служби, Германия и където Бойко Борисов е техен агент и работи против интересите на България?

Бих разширил въпроса Ви. Само последните ли? Знам за тази обсесия на огромна част от българското население. Това е част от неговата манипулация – да подмениш причина със следствието. Проблемът не е в избирателната система, не е в начина на провеждане на изборите и дори не е в резултатите от тези избори. Отговарям в контекста на последния заек, който вади българската олигархия от ръкава си в лицето на Слави Трифонов. Не мога да разбера колко още малоумия, колко още вода трябва да изтече от българската река, за да разберат българите, че ги водят за носа по елементарен начин с едни и същи номера. Проблемът не е в избирателната система, не е в институциите. Проблемът е в систематакато цяло, която бе наложена в България след 1990 г. За съжаление, точно върхушката и на т.нар българска „левица“ има огромен принос за това положение.

За безумното решение правителството да обяви Русия за наш враг, какво бихте се произнесли?

Първо, сигурна ли сте, че българското правителство е определило Русия за наш враг, доколкото България не е суверенна страна. Следователно, тъй като се очертава прифронтова полоса около Русия, която не желае да се огъне пред евроатлантическите „партньори“, както иронично ги нарича Путин, се случва това, което се случва. Нарича се зачистване на прифронтова полоса. Ето защо съответните български служби получават съответните нареждания да бъде обявен за враг еди-кой си. И за нашите руски „противници“, и за нашите евроатлантически „партньори“ е ясно, че те не могат да разчитат на българите – нито на българския народ, нито на българските силови структури, нито на българската политическа върхушка. На българския народ, защото той е все още дълбоко русофилски или трайно проруски настроен, в най-лошия случай индиферентен, но никога враждебен срещу Русия, поне в мащабите и измеренията, каквито има в Прибалтика и Полша. За Украйна не говоря като особен случай. На българската върхушка не може да се разчита, защото тя е продажна и би се обърнала срещу своя благодетел, който и да е той, ако види изгодата си от другата страна. Следователно, и едните, и другите са ни зачеркнали от списъка на реалните играчи. Това е!

Да Ви попитам, как оценявате работата на Президента до сега, справя ли се успешно г-н Радев, или виждате някакви пропуски и при него?

За да давам оценки, трябва да имам скала за оценки. За да имам скала, тя трябва да е изградена на базата на определени критерии. За да кажа дали се справя или не, трябва да кажа с оглед на какво. На фона на Плевнелиев всяко нещо е успешен президент. Да, всяко нещо! От гледна точка на това, какво сме очаквали от Румен Радев в политиката, която е изкуство на възможното, ще Ви отговоря така: аз все още имам своите очаквания.

Влязохте в политиката и Вашата цел е да помогнете в образованието, имате ли изготвена стратегия как да го направите това в предвид пречките, които неминуемо ще се изправят пред Вас, готов ли сте на битка с опонентите си, които имат други идеи по въпросите в образователната система?

Нямат идеи за образованието. Не съм влязъл в битка, защото битка няма. Освен това, не си падам по стратегиите. За тях първо трябва да имате субект на стратегическо действие. Няма такъв субект, поради което няма такова действие за такива цели. Уморих се вече да повтарям, че образованието не е сфера само по себе си. То е елемент от цялостното състояние на страната, от цялостните дефекти на обществената система. Това не се разбира, а се вземат избирателно един или друг аспект от нашия обществен живот. Затова ще имаме този резултат т.е. никакъв. Образованието ни е такова, защото обществото ни е такова, защото икономиката ни е такава, защото държавата ни е такава и дереджето ни е такова.

Ще го кажа с две думи – положението ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300 – годишна история на България. Били сме много по-бедни, по-нещастни, по-унизени, нямало ни е на картата, но сме съществували като общност, като интегрираност, като даденост, дори в най-тъмните периоди на робството. Такова чудо като сега, с разпада на основната демографска и ментална тъкан, не сме имали в цялата ни известна история. Както казва моят приятел д-р Росманов:„Проблемът не е, че не ни работи трансмисията, мотор нямаме”. Като човек, който работи със студенти, ще кажа, че нещата с младите хора са драматични. Но децата ни са такива, защото ние сме такива. Те са такива, каквито сме допуснали да бъдем ние при тази ситуация в тези условия по този начин. Разкошно го каза руският режисьор Михалков в авторското си предаване „Бесогон”: „Сега деца, утре народ”.

Да поговорим малко и за така наречената циганска престъпност и за мигрантите, коя е по-голямата опасност за българския народ от тези две явления, имаме ли сили и средства да се справим с тези проблеми, или вече сме изпуснали всички възможности?

На едно друго място имах възможността да кажа, че ако имате проблеми с циганите си, вие имате проблем със себе си. Ако сте болен от вирус, вие нямате проблем с вируса, а със собствената си имунна система.

Остротата на циганския проблем е такава, защото ние имаме тежък проблем със собственото си общество.

Продължавам да твърдя и стоя зад думите си, че циганите са първите жертви на т.нар. преход по една проста причина. Те бяха най-слабото звено, което беше откъснато в началото от „българския кораб”. Със затварянето на българките предприятия, ликвидирането на българските индустрия и селско стопанство, където въпросните цигани намираха реализация, беше създадена икономическата база за циганския въпрос в България. Вторият елемент беше демонтажът на българските служби, на българската държавност. Това даде възможност да бъдат елиминирани двата основни инструмента, с които „лошата социалистическа държава ” се справяше с този проблем. А именно – морковът и тоягата едновременно. Третият резултат беше вторичното подивяване и гетоизация на циганското население и предвижването му към големите градове. Българските институции не могат да отговорят в момента колко са жителите на пловдивския квартал „Столипиново”, най-голямото гето на Балканите. Не могат, защото не знаят.

Четвъртият проблем е, че, когато се създават такива гета с нарастваща интензивност на неграмотност, престъпност и криминализация, получавате резултатът, който имате сега. Първо, циганите се превърнаха в донор за масова битова престъпност. Второ, те са донор на евтини гласове в имитацията на свободни и демократични избори. Но, дори това не е най-страшното, ако нямаше наслагване на два чудовищни процеса, които могат да взривят българското общество. Първият е драматичният проблем с циганското малцинство. Вторият е угасването на българското население – държавотворният народ. Когато единият процес се наслагва на другия, се получава това, което представлява България в момента – държава пред разпад, влязла в исторически резонанс.
Какво Ви е мнението за съдебната система в България, вече толкова години от прехода насам, не сме видели един осъден политик, понякога полицията, ДАНС разкриват престъпления, точат се дела и накрая престъпниците биват освободени, ще разберем ли някога кой фалира КТБ, къде потъват парите отпуснати от Европейския съюз?

Всеки знае къде потъват парите от ЕС. Те потъват между 100 фамилии. Въпросът за съдебната система е много дълъг, но тя е напълно съответна на българската държава и на българското общество в този им вид. Съдебната система няма за задача да наказва, а да прикрива. Толкова е просто. Тя е инструмент в т.нар. кражба на българското обществено богатство и преразпределението му през съответните фамилии.

Същественият въпрос е доколко българското общество е годно да създаде механизми за законова, за правова регулация на самото себе си?

Твърдя, че то не е годно. Няма никакво значение какви закони или европейски директиви приема или ще приеме парламентът, защото няма да бъдат изпълнени. За КТБ всеки знае какво се случи. Някой разбра ли кой фалира банките в началото на прехода или през 1996-97 г, когато беше голямото крадене? КТБ е дребно хулиганско действие на фона на онова грандиозно ограбване, което се случи тогава. И това е моят гняв срещу сънародниците ми, които гледат като овце какво се случва пред очите им и само проблейват от време на време.

Бихте ли ни дали малка надежда, че все още нищо не е загубено, че все още можем да оправим държавата си, имате ли, „рецепта“ за оздравяване на този разраснал се вече тумор в организма наречен България?

Аз не давам надежда, не съм Джани Рудари. За да имате рецепта, първо трябва да сте наясно с проблема, а второто е да имате желание да се лекувате.

Накрая да ви попитам, какво прогнозирате, ще изкара ли мандата си сегашният кабинет, или да се готвим за нови избори?

С този и без този кабинет – какво значение има? Проблемите не са персонални, те не опират до персони. Тези хора, както се казва в макрксизма, са само необходими персонификации на обществени тенденции. След като беше заграбено българското обществено богатство през 90-те и беше преразпределено между няколко фамилии и тяхната прислуга (т.нар. „приватизация“), след като беше пожертван българския национален интерес и страната бе превърната в подмандатна територия, резултатът ще бъде балканско подобие на латиноамериканския случай. Тоест откровена диктатура за запазване на резултатите от прехода между кръг от избрани, но опакована в европейско лустро – избори, партии, имитация на конкурентна „политика“ – „ляво“, „дясно“, медиен псевдоплурализъм и прочие нелепости. И ако за Латинска Америка има логика, драматизмът за българите е, че едно високо развито общество като нашето беше насилствено вкарано обратно в едно неоварварство. Липсата на елементарно разбиране за драматизма на тези процеси и отсъствието на всякаква съпротива у моите сънародници, предизвиква моето дълбоко огорчение. Разбирам геополитическия хоризонт, който ни е наложен и срещу който не можем да направим нищо. Тук отварям една скоба, защото има едни дежурни специалисти, сочещи излизането на България от ЕС и НАТО като чудодейното лекарство за справяне с всички наши беди и недъзи. Очевидно те не си дават сметка, че, ако въпросът бъде дори повдигнат, България ще бъде просто смазана буквално за секунди. Искам да ги попитам – те тази кръв лично дали ще я дадат? Лично те, вечните кресльовци и тесни специалисти по общите приповдигнати лафове, дежурните бабаити във Фейсбук и други безопасни местенца: „Братя, въздухът трепери!!! Хайде на Балкана!“ по Вазовите „Чичовци“. Това са хора, които никога не са поемали никаква отговорност за нищо в живота си. Ботев ги е описал много хубаво по влашките кръчми. Затварям скобата.

Външният геополитически фактор е ясен, само не ми е ясно защо никой не оказа грам съпротива дори на битово ниво за неща, които зависят изцяло от нас?! Давам пример. Децата ни биват „образовани“ по безобразен начин. Къде са родителите да организират да речем „самообучение” на собствените и на близки деца на широка основа, като виждат, че официалните институции ги превръщат във формални идиоти. Излиза се с аргумента, че държавата, общината, обществото и училището били длъжни. Никой за нищо не ти е длъжен. Това е битка. Както казваше покойният ми дядо: „всеки за съдбата си сам си е виновен”. Но от друга страна това е ясна индикация за разпадане на базови механизми на социална солидарност и взаимопомощ. По същество българско общество в социологическия смисъл на думата не съществува.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Пожелавам да сте живи и здрави, и разберете, че, когато някой очертава някаква картина и тя звучи песимистично, то е все едно да се ядосате на огледалото. Очертаването на проблемите за едни може да е мотивиращ фактор за борба, а за други – демотивиращ. По това се различават истинските от неистинските народи! Историята е гробище на изчезналите народи.

Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.

 Интервю на Стойка Божкова с д-р Пламен Пасков

За мен е удоволствие да ви представя една ерудирана личност, публициста, политика, кандидат президента д-р Пламен Пасков.Благодаря ви г-н Пасков,че се съгласихте да ми дадете това интервю,от вас безспорно много неща можем да научим, вашите публиации винаги са били интересни и са ни давали повод за размисъл.

Господин Пасков, как бихте описали себе си в няколко изречения?
Един наивник на средна възраст. Според други – положителен млад мъж. Е, добре…не съвсем млад. Обичам да чета. Самообразованието за мен е постоянен процес.

Вие сте роден в Димитровград, кажете ни нещо интересно за себе си, за времето прекарано в родния ви град?
Най-хубавите и безценни години. Тогава градът ни наистина беше градът на младостта. Не знаехме – какво богатство имаме, не го ценяхме, затова и глупаво и безумно го изгубихме. И така – с всеки град, всяко село, всяко населено място в България.

 

   

Включихте се в президентските избори, какви ви бяха мотивите?
В армията това се нарича “разузнаване чрез бой”: влизаш с малки, но истински сили в пълномащабен бой, за да видиш позциите на врага, и да разбереш – какви ресурси ти трябват, за да победиш. Да разбереш технологията на войната.
Сражение, което е входният билет, за да спечелиш войната. Сражение, което отиваш съзнателно да загубиш, но да го направиш по най-добрия, и запомнящ се начин. Достойно, колкото и неразбираема да е на днешен ден за много хора тази дума.
В тези избори, както и в предишните, влизаме умишлено напълно изчистени от финансови стероиди. Това, което получаваме като резултат в тази нечестна, неравна битка без правила, е естественият резултат, който има за нас ценно и важно познавателно значение. Истината е, че всеки политически процес, в това число и избори, се печелят само ако имаш задължителната триада от инструменти: пари, медии, и административен ресурс (власт, структури, партия). Ние постигнахме нашите резултати без нито един от тези инструменти. но вече знаем – как работи кухнята на този процес.

Безспорно вие сте един добър политик и анализатор, според вас, какво не ви достигна да стигнете до балотаж на последните избори?
Благодаря ви за високата оценка, но не съм сигурен, че ги заслужавам. Опитвам се да бъда здравомислещ, и осведомен, това е всичко.
Какво не ни достигна? Само изброените 3 задължителни ресурса, които са златно правило, аксиома в политиката. Мога да намеря достатъчно пари, но с парите идват и отговорности, които задължително водят до тежки компромиси. За мен тези компромиси са неприемливи.
Нещата са прости – един добър политик, с ясно знание за същността на големите процеси, може да победи с десетократно по-малък ресурс. Но не може да победи без никакъв ресурс. Образно казано – мога да победя батальон автоматчици с рота, и дори с взвод от снайперисти. Но не мога да ги победя с пластмасови водни пистолети без вода.

Има ли политик от последните години, който да ви е направил впечатление и когото цените и уважавате?
Няма идеален политик. Всеки се старае да не повтаря чуждите грешки, но задължително прави свои. Но има политици, които са гении за интересите на държавите, за които се сражават на международната сцена. Такива са Владимир Путин, Башар Асад, Йосиф Сталин, Хенри Кисинджър, Тодор Живков, Джон Кенеди, генерал Де Гол, Ли Кван Ю.

Според вас, може ли да има политика, без корупция и без задкулисие?
Може, но изчистването от тези неща става само когато политикът се пребори за пълния суверенитет на държавата си, и направи невъзможни, или сведе до санитарния минимум изброените от вас особености на политиката.
Такива са били единици: Сталин за 20 век, династията Ким (Ир Сен, Ир Чен, Чен Ън) в Северна Корея за 20-21 век, и може би китайските ръководители от Мао Дзе Дун насам. Там също има корупция, но за това се разстрелват на стадионите без никакво право на помилване. Корупцията при Саддам Хюсеин и при Муамар Кадафи също не беше безплатна и безнаказана, и се поддържаше със сурови средства в санитарни граници.
А задкулисие…ако в това влагате тайната за важните политически процеси, и договорки, никой и никъде чисто исторически не си е и помислял да се избави от тази тайна. Реалната власт е само тайната власт. Публичната видима власт никога не е истинската власт. Тайната е задължителен елемент не само в политиката, но и в бизнеса, в личните отношения, навсякъде. Наивно и противоестественно е да очакваме някой да постигне напълно прозрачен политически процес. Със съжаление го казвам.

Какви морални качества трябва да притежава съвремения политик?
Да обича своята страна и народ, и да бъде отговорен човек. Да е “с акъла си”, казано на народен език. Тоест, да разбира дълбоко интимните механизми за истинските движещи сили на световните политически процеси. Това вече не е морално качество, а качество на задължителното знание, и познание. Морален политик, който не разбира истинските движещи сили на съвременните и историческите политически процеси е безполезен и даже вреден за страната и народа си.

Светът така да се каже се намира сега в ,,турболенция”, кой разклати системата, така, че не само в Америка но и в повечето европейски държави моделите на управление вече не се вместват с разбиранията на хората?
Те никога не са се вмествали в очакванията и разбиранията на хората. Чисто исторически това никога не се е случавало. Винаги решенията са се вземали от една повече или по-малко организирана наднационална върхушка, консолидирана между 15-17 век в Европа, и местното регионално приложение на тези политики от местните политици е бил според ширината на теснолинейката, допусната и очертана за тях от тази наднационална върхушка за съгласувано управление.
Системата днес е извадена от равновесие и е в състояние на разпад и опит за преструктуриране. Това е предизвикано от същата тази наднационална върхушка, която между 2008-2011 година претърпя тежък и болезнен тектоничен процес на разделяне на две глобални противоборстващи си групи. Тези 2 групи са глобалните банкстери против изолационистите, които се бият вече по целия свят, на всички фронтове и по всички направления. Включително и в Европа, България. Ако щете – даже и в София. Дори и между партиите, че даже и в рамките на крилата в една и съща партия. Няма да давам конкретни примери, ще стане много дълго.
Този болезнен глобален процес, всъщност, световна многоогнищна война, която ще продължи дълго, не по-малко от 10-15 години. И ще доведе до съкращение на населението на Земята в пъти. Плановете са за 7-9 кратно съкращение. Без упойки и глезотии, разбира се.

Какво да очакваме тази година в световната политика и разбира се в политиката на България?
Никой не може да ви каже. Прогнози не могат да се правят. Има сценарии, вектори, които ще усилват сблъсъка и борбата си, но кой, коя, къде и доколко ще победи, дори и представителите на “съвета на старейшините” на наднационалната върхушка не могат да ви кажат. Защото те се бият вече помежду си.
Борбата за разлика от предишните световни войни не е (само) за ресурси, пари, пазари, и сфери за влияние. Битката е не на живот и смърт, а на смърт и отложена смърт (за едните) и на съвършенно друга формула за съществуване на света за другите.
Този свят, тази финансово-икономическа система, тази цивилизация, тези библейски аврамически представи за добро и зло, които бяха действителни за векове досега, се рушат. Рушат ги, те се борят за съхраняването си и тече и процес на преструктурирането им. Цялата конструкция се раздробява на парчета и се опитват да я сглобят, но наопъки.
Тази война за разлика от предишните е системна – тя е битка за отхвърлянето на една изчерпала се от само себе си ракова система, която се бори за своята отсрочка, а организмът се бори за съществуването си. Организмът (Човечеството) е наясно, че ще трябва да се изрязват големи части жива плът без упойка, за да се опитат да се спаси цялото. Изразявам се фигуративно, за да пестим време. Цялото = Човечеството, но като хора. Като хора “и създаде Бог Човека по свой образ и подобие”. Тоест, битката е за спасяването на богоподобните и богобоязливата част от Човечеството, в това число. И това не е религиозен фанатизъм, а въпрос на ценностна система и разбирания за добро и зло.

Вашето мнение за служебното ни правителство, би ли се справил генерал Радев с предизвикателствата, с които неменуемо ще се сблъска?
Не, разбира се. Чудеса не могат да се случат. И това е очевидно. Тези хора са представители и слуги на колониална система за управление на територията “България” от близкото минало. На тях никой и за нищо на света няма да им позволи лукса “честни и справедливи избори”, нито да направят обещаното разследване срещу другата колониална ремъчна предавка (ГЕРБ+РБ в оставка). Президентът е бил отличен пилот, но е принуден да се учи в движение в политиката. Има съветници, част от които не могат, не искат, или нямат за задача да му помогнат в този процес и ще натрупа доста цицини и синини на главата си, докато направи правилните изводи по болезнения начин. Болезнен не само за него, но и за нас, няма как иначе.

Според вас, каква позиция трябва да заема България, за да не попаднем под нечия чужда клопка и да бъдем използвани за нечии чужди интереси?
България няма право на избор на позиция в момента. Ние не сме субект на масата за преговори, а сме парче месо в чинията на едните от преговарящите. Парчето месо е загубило правото си на субектност и на участие в тези преговори за позиция в пространството (и на международната сцена) в момента, в който се е простило последователно или едновременно с всичките 5 форми на суверенитета си. Тази загуба на “ограничен, но суверенитет” (1944-1989) настъпи бързо, в първата половина на 90-те години на 20 век и за последващите 22 години (след 1996) всичко е естествено следствие на LLR територия. Local Loyal Regime = лоялен местен режим = верноподаническа колониална туземна администрация с отрицателен суверенитет. Да, не греша – суверенитета ни не е нулев, а отрицателен. Това е дълга, интересна и много неприятна тема.
България може да бъде извадена от състоянието на обект, подмятан от субектите както те се разберат помежду си, само ако натрупа една критична маса от хора със знание и разбиране на тези процеси. Само ако тези хора чрез борба успеят да се изкачат до площадките, където могат да направят нещо повече от това да коментират отвън събитията. Например, проф. Иво Христов е един от хората, който въпреки неразбирането на част от хората, взе това болезнено решение и се съгласи да се качи на една греховна и компромисна ракета-носител (БСП от гражданската квота), за да получи достъп до инструменти, които да му позволят да бъде по-полезен именно в това. Дали ще успее, никой не знае. Борба е. Може и да я загубим, за пореден път.

Господин Пасков, трябва ли в една малка държава като нашата да има толкова политически партии, и какво ви е мнението за мажоритарния вот, не е ли това ,,нож с две остриета”, както се изказват някой политици?
Политическите партии и техният брой са без съществено значение. Важни са правилата на играта, които са направени по чисто колонизаторско усмотрение така, че да бъдат най-лесно управлявани именно от генерал-губернатурата. Партиите са продукт на определена политическа система. Те са нейно контролирано следствие, тоест, те не са законодател. Те имат значението на ремъчна предавка, а не на двигателят, който задвижва ремъчната предавка.
Те са актьорът, който играе Юлий Цезар на сцената, но който не е Цезар. Този актьор спазва правилата, които са разписани от сценариста и от режисьора, които обаче не са на сцената на политическия театър. Те са с опаковката на безлики, невидими и с неизвестни фамилии. Те се “водят” за консултанти и чиновници в даденото посолство (генерал-губернатура), но всъщност политиките се произвеждат в специални агенции в щата Делауер. Там се пишат, превеждат се на туземните езици и се свеждат за провеждане на контролируемите парламенти. Сами разбирате, че броят на партиите, броят на депутатите в Парламента, размера на заплатите и субсидиите им няма никакво практическо значение – те не могат да произвеждат политики, те само ги провеждат. Въпреки, че благодарение на СМРАД хората остават с илюзорното впечатление, че ги произвеждат. Това са правилата на този измамен политически театър, като всеки театър, който произвежда лъжа, измама илюзия, образи и внушения. Написани и изиграни от актьори, без актьорите да са персонажите, които играят. И без събитията в живота да са равни на представените на сцената.
Това е обсъжданото преди няколко години в Римския клуб “неразбиране на произтичащото” което в момента владее мисленето, по-скоро, което е заместило мисленето на огромната част от хората по света. Хората не разбират – какво наистина става, а възприемат готовите клишета, приподнасяни от СМРАД като описание на процесите около тях и в света за чиста истина. Клишета, образи, внушения, манипулации, билбордове, слогани, реклами заместват напълно истината за процесите, и най-вече главната истина – кое защо се случва, и защо именно така, и защо именно сега. Това е огромна беда, защото битката за здравия разум, за умовете на хората е изгубена за огромното мнозинство от хората. Засега.
Мажоритарната система е просто инструмент. Като скалепала в ръцете на хирурга. Може да изреже тумор, а може и да заколи пациент. Или, ако искате, мажоритарната система е като едното от колелата на колата. Ако ги няма другите 3 колела (имам предвид една друга стройна теория, за която в момента нямаме време), мажоритарната система като единствено колело успешно ще изпрати колата в канавката, може даже и по гръб. Тоест, мажоритарната система не само, че не е панацея, но наистина и може да направи големи бели, ако няма и другите 3 регулаторни механизъма.

Възможно ли е въобще да има честни избори или по някакъв недоказуем начин могат да се манипулират избори?
Възможно е, разбира се. Чисто технически, при наличие на добро желание и политическа воля това е лесно решима задача.
Лошото е, че това е неизгодно на всички, които имат възможности да влияят на тези избори. Това е неизгодно на медиите, които обслужват определени политически интереси.
Неизгодно, и ненужно е на “калесаните” големи партии. Те не само са оставени да спечелят, а даже са направо външни политически проекти за провеждане на колониални политики;
Ненужно е и на цялата тази армада от чуждестранни НПО, които са преки защитници и проводници на външните колонизаторски политики за България. те са регулатор, който по никакъв начин няма интерес от чисти и честни избори.
Неизгодно, и ненужно е на 2-3 ключови посолства, които са изгодо-получатели от именно тези партийни “оператори” за България. Това им позволява продължаването на безплатното и безнаказано ограбване на България, и провеждането на колониалните политики (5-те “де”: депопулация, деиндустриализация, дерационализация,денационализация, и дехуманизация).
Между другото, изборните нарушения, манипулации, и престъпления не са недоказуеми. В условията на мобилни телефони, видео и фото-камери на телефоните, достъп до интернет и даже потоково видео в реално време на последните 2-3 избора масовия характер на нарушенията и престъпленията бяха обилно документирани. Но от това не последва нищо – нито сезиране на прокуратура, нито касиране на избори. Защото от колониалната генерал-губернатура, възприемана погрешно от мнозинството като “посолство”, имаше ясни указания тези избори да бъдат признати за законни.
Това е. Интересът на хората, данъкоплатеца, гражданите, държавата никой (от колонизаторите) не ги интересува. Никога не са ги интересували.

В изборната надпреварата всяка една партия обещава едно и също, вие на коя партия бихте заложили доверие?
Ще го кажа пряко, и без увъртане: аз не вярвам в партиен модел. Партиите в сегашните политически правила, написани от колонизатора, не са в състояние по естествен път да се преборят за деколонизацията и за защита на националния интерес. Това е възможно само при нарушение на правилата на колонизатора.
В България има само няколко човека, които са в състояние да опишат процесите и да назоват вярно движещите сили. Да посочат първопричината на причините на бедите и нещастията на българите днес. Това са Волен Сидеров, проф.Иво Христов и доц. Валентин Вацев. Може и да има други, но аз не съм ги виждал. Може и да ги знаят и други, но не смеят да го кажат с истинските думи. Другите, извън изброените, говорят за дизайна и кройката на “новите дрехи на царя”, но никога не смеят да кажат, че “царят е гол!”. Чоплят клечките, блъскат се в гредите, но никога не споменават, че има греди.
Аз бях решил да не участвам в тези избори. Главно поради липса на трите задължителни инструмента, за които вече говорихме: пари, медии, административен ресурс. Но силният обществен натиск, в това число и от идейно близки хора и приятели, ме принуди да отстъпя, да направя компромис и да се съглася да бъда от гражданската квота на ПП Възраждане, с ръководител Костадин Костадинов. Известен е с много българолюбиви и смели публикации, дела, постъпки и изявления, но освен другото стана много популярен с издаването на учебника по Родинознание за 1-4 клас.
Знам, че влизаме в битката по правилото “генерал без армия и без патрони”. Но лично аз си поставям съвсем различни, изпълними цели, които нямат нищо общо с очакването от кандидатите за парламентарни избори. И моите цели ще бъдат постигнати, като използвам епизода на процеса избори. Целта е противоотрова, детоксикация. И в една или друга степен тя ще бъде изпълнена.
Партиите могат да обещават каквото си искат. Чалга-политиката стига до варваризация на този процес до ниво “циганска сватба” – “никой не може да ви даде това, което ние (само) ще ви обещаем!”. Важното в случая е да се гледат програмите им. По тях ще разберете – кой какво знае, какво може, и как, и дали смята да го направи. За съжаление, варваризацията и оскотяването за голямата част от населението е довела дотам, че хората избират не програми, политики, политици, и отговорности по обществения договор, а образи, клишета, шоу, внушения, билбордове, и плакати. Водят се не от обществения, и даже не от личния си интерес, а от фалшиви изборни дрънкулки, образи, и шумове. Като индианците, които са продали Манхатън на англосаксите за шепа разноцветни мъниста. Тъжно, страшно и отчайващо е, но е вярно.

Какви трябва да бъдат приоритетите на следващото ни правителство?
Следващото правителство няма да е в състояние да си постави каквито и да е приоритети, различни от наредените им от генерал-губернатурата. То няма да произвежда, а ще провежда политики.
Иначе, понеже въпросът е “какви трябва да бъдат”, отговорът е прост, и естествен: трябва да са приоритетите по спасяването на Отечеството, държавните остатъци, територията и народа ни в най-буквалния смисъл на думата. Но това означава деколонизация, и осъзната, целева, планирана, и грамотна борба за суверенитет. В тази борба ние засега нямаме външен фактор, на който можем да се опрем. Повтарям – засега.
Това правителство, което ще бъде излъчено с доминирането на БСП, няма, и няма да има смелостта дори да произнесе тези ключови думи – нито като предизборна реторика, нито ще има смелостта да направи правилното целеполагане с точните термини.
Тоест, никой няма да го остави да се опита да го направи, ако дори допуснем невъзможното – че все пак БСП с нейната четвърт-вековна история на безусловен колониален послушко по силата на някакви чудодейни въздействия и обстоятелства изведнъж е решила да се впусне да поправи злото, в създаването на което взе пряко участие 2.5 десетилетия. Аз лично не вярвам в чудеса. И не виждам признаци и симптоми, че могат да се случат. Чувам само относително смели заявки, които могат да се окажат поредната предизборна демагогия. Искрено се надявам да греша.

Според вас, кое ще е по добре за България, еднопартийно правителство или правителство в коалиция с други партии и движения?
Това е без значение. Единственото, което има значение, е дали правителството ще бъде от хора, партии, и политици, които да започнат борбата за суверенитет, задеколонизация, и реиндустриализация, или ще е от преименувани и преоцветени колониални послушковци, поредните ремъчни предавки на колониалния двигател. Няма никакво значение, дали ще си слагат етикета “ляво”, “дясно”, или “център”. Това са чисто камуфлажни опаковки без никакво съдържание в България. Нещо като разноцветната стръв за различните риби в електоралното гьолче, от които се очаква да “изберат” – в коя мрежа на тези мътноводни рибари сами да се наврат.
Тоест, важното е, дали правителството и парламента ще бъдат съставени от кирияк-стефчовци, или от бойчо-огняновци. Всичко останало е демагогия, шарения, и излишен шум без обществено-полезен смисъл за националния интерес.

Не бих пропуснала възможноста да ви попитам и за отношението ви към така наречените бежанци, трябва ли да бъдем толерантни към тях или едни по-строги мерки биха ни гарантирали едно по-голямо спокойствие?
Няма бежанци. Нито по смисъла на тази дума в българския език, нито по международното правно значение на този термин. Има добре организирана от мощни глобални силиармия за нахлуване като многоцелеви проект. В този проект има автори, има плащащи сметката, тези, които са “тур-операторите”, и тези, които са жертвите, като крайна цел на проекта. Автор на проекта са САЩ+Великобритания. Плащат Саудитска Арабия, Катар, и другите монархии и Персийския залив. Туроператорът е Турция. Крайната цел е Германия, и други западноевропейски страни, но с 3 изключения: Швейцария, Полша и Великобритания.
Тези хора нямат място в България. Трябва да бъдат екстрадирани. Всички до един, по най-бързия начин. Огромната част от тях са с главорезно бойно военно минало и живеят цивилизационно в 15-17 век. Тяхната система за добро и зло няма нищо общо с нашата. За никакво приобщаване към нашата, или западноевропейската култура и цивилизация не може да става и дума.

Как виждате Европа и съюза в близкото бъдеще, или идва ли ред на разпадането на Европейския съюз?
Дълга тема. Наистина много дълга. Писал съм на тази тема цикъл от статии: “Краят на Европа, началото на Еврабия”: част 1, 2, и 3.
Европейският съюз е обречен на разпад. При това – разпад не по силата на някакви естествени процеси, а разпад управляем – от тези, които го създадоха в този му вид. Веднага уточнявам: през 1954 година генерал Де Гол и Конрад Аденауер се опитаха да направят прото-Европейския съюз, наречен тогава “Съюз на въглищата и стоманата”. Към този (отначало икономически) съюз се присъединиха Италия, и страните от Бенелюкса. След което Великобритания и САЩ, като победители от ВСВ, съсякоха този проект, помислиха и създадоха свой, управляем и изгоден именно тям “Европейски съюз”. Не е случаен факта, че законите и нормативните актове се приемат в Европарламента, но не се произвеждат там. Пишат се другаде и се носят за формализиране там.
Пак не е случаен фактът, че всички евро-институции като сгради са заобиколени в плътен обръч от мултинационални компании (най-често – амеро-британски) които се занимават не само с лобизъм, а и с пряк диктат и контрол над дейността на Европарламента. И отново не случаен е фактът, че еврокомисарите никой не ги избира, а ги назначават. Народите и държавите на ЕС нямат механизми и средства за обратна връзка над ЕС, но мултинационалните компании и специалните служби на наднационалната световна върхушка имат. Този проект вече им е ненужен. Плановете вече са коренно различни. Вече е взето решение да се ликвидира Евросъюза като технологичен конкурент на САЩ-Великобритания и за превръщането му в слаб и зависим, управляем пазар за американските мултинационални компании. Затова са и ТПТИ, СЕТА, и Брекзит.
Темата е дълга, но това е накратко.

Вярвате ли, че светът би станал едно по-добро място за живеене?
Вярва се в Господ, всичко останало се проверява. И проверката не дава никакви основания за подобна вяра.
В близките 10-15 години ще става само все по-зле, все по-тежко и все по-трудно, за все повече хора по света. Голяма част от нас ще се върнат минимум 1-2 технологични нива назад. Вместо да влезем от 5 (където бяхме до 1990) в 6 технологично ниво, ще се върнем към 4-3. Впрочем, това се случва и в момента, пред очите ни, “в режим на реално време”. Плановете на световната наднационална върхушка са за многократно съкращаване на населението на Земята. Това не е теория на конспирацията, а добре документиран план, който вече се привежда в действие.
Светът, по-скоро много малки части от него, със сигурност ще станат много по-добро място за живеене. Но само в определени оазиси за световната наднационалната върхушка, която и сега живее в 6 технологично ниво и в “страната Шератония”. Богатите ще стават все по-малко, все по-богати и ще живеят все по-дълго. 200-400 години могат да се окажат напълно възможни за много от тях. Ще живеят като библейските герои.
Бедните ще стават все по-бедни, все по-гладни, все по-болни и все повече. Продължителността на живот рязко ще се съкрати за тях.
Докато не бъде сменен този финансово-икономически модел, векторът на развитие на света и човечеството при сегашния модел е именно такъв.
Това може да бъде променено и разчупено само ако естествените геополитически съюзници по света се обединят в мощни клъстъри в държавно-федеративни граници с общи наука-технологии-производство-икономика-пазари и с обща система и стандарти за сигурност и защита на териториите.
Например (колкото и невероятно засега да ви звучи): обединение на България с бивша Югославия, Чехия, Словакия, Полша, Украйна, Белорусия, Русия, Румъния (при условие – кирилица).
На по-късен етап: и Гърция, и Албания. Такъв клъстър от над 300 млн население с обща граница, обща система за сигурност, общ научен потенциал, общи технологии, общи производства, пазари и обща ценностна система и писменост (кирилица) могат да станат самодостатъчни и да противостоят на сегашния задълбочаващ се глобален срутващ се световен проект.
Аналогично могат да се обединят католическите страни в Южна Америка, дори и с португало-езичната Бразилия. Борбата да им пречат за това обединение, естествено, ще е жестока, но кога е било лесно?
Африка и Азия могат да направят подобни клъстъри, но много по-трудно, по-бавно, по-кръвопролитно, и по-хлабаво. те няма да са в състояние още дълги десетилетия да изградят стабилна обща система, подобна на описаната. Но обстоятелствата, жвиотът ще ги принудят, ще ги тласкат в тази посока.
Всичко това може да стане само чрез борба. Чрез жестока, трудна, отчаяна и в същото време умна, грамотно проведена борба.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Здраве, късмет, и знание. Много деца в къщи, колкото и безнадеждно и безумно да ви се струва на фона на бедността и безизходицата. България без българи огън я гори, и никой не може да я спаси, освен българите, и българските деца.
Самоорганизация със здравите и здравомислещи сили в нашето общество, без значение от партийните етикети, пристрастия, и различия. Всяко зрънце здрав разум в разширяващото се море на дерационализацията е ценност, която може да спаси живота на много хора. Буквално.

Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.

 Колко актуално,писала съм го преди 3 години Уважаеми политици,като ви гледам сега по предизборните ви дебати направо се срамувам и ме е гнус от вас, с какви очи се появявате по медиите и се надпреварвате кой с какво да излъже бедния български народ.Когато обещавате небивалици вярвате ли си сами на себе си.Какво направихте до сега,особено водещите партии в досегашните парламенти от прехода насам? Ще ви кажа какво направихте близо три десетилетия,погубихте едно цяло поколение,като се опитахте да промените българската история,прогонихте младите и кадърни деца в чужбина,по-старото поколение също бе прокудено да търси спасение,там някъде в някоя друга, чужда,но по-сигурна и спокойна страна.Провалихте се и се подиграхте със здравето на отрудения българин,като измислихте тази абсурдна здравна система,за да можете повече да крадете.Не се справихте и със съдебната реформа,кажете ми един, само един политик,който да сте вкарали в затвора,или всички вие сте честни и не сте се облагодетелствали от държавните пари,парите на бедния български данъкоплатец,крадете от нас,крадете и от кака ви Европа.Провалихте се и със образователната система,виждаме агресията на подрастващите в училищата,където спокойно може да ви напсуват,набият,и даже да ви убият дрогирани ученици.Подигрхте се и с една от на-важните професии,тази на учителя,като му отнехте правото да се защити, оставихте го да мизерства и да бъде нападан от агресивни родители.Не направихте нищо,с което да задържите българския народ да не търси спасение на Терминал 2.А как се грижите за пенсионерите,които построиха България,оставихте ги да бъдат,бити,пребити и изнасилвани по селата,а и в градовете,оставихте ги да мизерстват и да броят стотинките си за хляб и кисело мляко.Сега ми се киприте по разните там телевизии и най-нагло продължавате да ни лъжете,обвинявате все предишните управления за провалите в държавата.Всички вие сте виновни,като се докопате до властта и се самозабравяте,но помнете само едно,както сме ви дали,ние народа властта,много лесно може и да ви я отнемем,никога не го забравяйте това.Нищо лично,но е време старите капитани,заедно с екипажите си да напуснат кораба,наречен България,и въпреки,че кораба е в окаяно състояние,в ръцете на добри работници и капитан може отново да започне да плува. 15 .03. 2017 г. Стойка Божкова

 Когато вечер Гърция заспива

сърцето ми започва да бошува

и идвам аз при тебе,мили сине,

но вечерта не ще и да премине.



Прекарвам тъжните си нощи с тебе

душата ми копнее да те види

и никой не може да разбере

какво изпитва моето сърце.



Прости ми синко,че растеш без мене

прости ми,че не съм до теб сега,

животът ,сине ,никак не е лесен

от старо време го възпяват в песен.

 За Венци Ангелов бях чувала още от първите му появи в медийното пространство.Впечатли ме една негова публикация за трагедията в Хитрино,намерих го във фейса,предложих му приятелство и той го прие,после взехме да си пишем и намерихме много общи теми,които обсъждахме. Венцислав Ангелов,по- известен като Чикагото е роден през 1968 година.Завършил е СМУ,,Феликс Дзержински" в гр, Пазарджик,работил е в системата на МВР и е бил пряк участник във ,,Възродителния процес"" и ,,голямата екскурзия"( 1984-1989 г.).Семеен е и е баща на 7 деца.


1 Венци,разкажи ми нещо от твоите детски години,какво дете беше,обичаше ли да играеш футбол или те интересуваха други неща?

       Здравей Мила..!!! Роден съм на 05.09.1968 година , трето дете в бедно работническо семейство..  Бях много палав и голям инат, от малък се увличах по футбола и бих могъл да стана добър футболист..Баща ми имаше мотор с кош и аз като трето дете винаги се криех в краката на брат ми и сестра ми тъй като не беше позволено за трима души да се возят в коша..Така пътувахме из всички села , когато ходихме по сборове.

2 Може ли да се сетиш за една случка от детството ти,която се е запечатила в съзнанието ти и никога няма да забравиш?
 

                              От тези моменти и от спирането ни от Катаджии, исках да стана милиционер от 7 годишен..Случки с мен колкото искаш, два пъти счупена ръка, спукано чело, вкарах си крака в задната гума на колелото за да видя какво ще ми се случи..Бях голям дивак..

 

Но и много болен..Имах гнойна ангина на сливиците и се наложи да отида да уча в едно Русенско Оздравително училище " Ангел Кънчев " кв. Късовци, гр.Плачковци

 

учих там от 3-ти до 8 клас

 

всички класове до Пазарджик съм завършил с отличен успех, СМУ Пазарджик също - трети по успех от професионалното обучение от повече от 360 школника от цялата страна..

3 Ти си баща на 7 деца,да са ти живи и здрави всичките,кога успя да направиш толкова много деца?

    Станах баща на 18 години , когато бях школник в Пазарджик и без разрешението на МВР се ожених . Жена ми Ива почина в катастрофа през 1995 година , тя остави две момченца - Данчо и Цецо на моите грижи , и на баба им и дядо им..След това създадох с много любов още 5 деца - Ейнжел, Винченцо, Пресиян , Патрисия и Алексис от три жени - Рени, Мими и Зори...!!! Никога не съм криел моите връзки с тях пред моите приятели..Никога...!!

4 Как искаш да те запомнят децата ти,на какво искаш да ги научиш?

  Обожавам децата, може би защото аз като бях дете, бях много пъти наказван, бит, унижаван от възрастните..Те са моето богатство...Виж, аз не мога да бъда добър критерий за добър родител, защото по стечение на обстоятелствата, някои от моите деца израснаха без мен..Но това са лични неща, но..Децата си ги възпитавам да бъдат добри човеци..Много се карам, доста и пъти наказвам, но винаги гледам наказанието да не превиши провинението и след това показвам, че когато някой направи бела, трябва да се извини...За това какъв родител съм, могат да говорят те-моите деца...Винаги, винаги когато се карам, се поставям на тяхното място и им обяснявам като човек, че това което правят не е правилно, докато при мен, когато направех бела, ядях яки шамари , като казвам яки, значи наистина са яки от майка ми..Биеше ме през устата докато пусна кръв.

5 Ще ни разкажеш ли нещо за участието ти във,, Възродителния процес",в какво се състоеше то,какво и на кого изпълнявахте нареждания? 

Участието ми в събитията на 19.май 1989 година се стекоха много бързо и непредвидимо..Ако трябва да говоря в детайли няма да ни стигне мястото за интервюто, но ще ти кажа че беше доста страшничко и беше проявено абсолютно невиждана, нечовешка жестокост от страна на всички служители на ОУ на МВР. - Русе..Абсолютна жестокост, варварство и низост..Бяхме се превърнали в животни.Това е истината...Аз бях героя на събитията,защото се осмелих да извадя моето служебно оръжие и да стрелям във въздуха, може би около 10 пълнителя, докато се разбяга разяреното стълпотворение от хора искащи - Имената си, дадени им от Бог, беше жестоко, нека вашите читатели изгледат интервюто ми при Карбовски в Отечествен фронт ,което е доста разпространено в ютуб и фейсбук .Възродителния процес беше активно мероприятие на КГБ. и ДС с цел индиректен сблъсък с Турция...Противопоставянето на етноси в нашата Родина е абсолютно пагубно и противоречи на здравия разум....Сега тази политика продължава, но под друга форма..Казах истината за събитията в град Дулово с ясната цел, че истината трябва да се знае от всички и за да поясня на едни самозабравили се човешки хуманоиди , върхушката от ДПС , а сега и ДОСТ, че номера им да употребяват един етнос - Българските мохамедани или както те се наричат турци за политически цели - НЯМА ДА МИНЕ...!!!

6. В кой момент от живота си реши да участваш в политиката и какви ти бяха подбудите?

 След последния ми арест на 22.08.2011 година, който продължи повече от 10 месеца, реших да създам фейсбук групата Народно Движение БАСТА.

7 Имаш доста интересно минало,винаги попадаш под ударите на закона,как си го обясняваш това?

      От 1996 година, аз съм едва ли не най-голямото зло в град Русе...От 1996 до 2015 година аз съм най-наблюдаваното лице на територията на Област Русе, лице представляващ особен оперативен интерес за службите в МВР, каквито се сетиш служби са ме наблюдавали..А същевременно, всички, запомни ..всички предприятия в Русенска Област се изкупуваха от техните последни директори за жълти стотинки..

8 Коя ти беше първата присъда и за какво те бяха обвинили?

    Първия ми арест беше на 10.12.1996 година, когато бях обвинен в нещо, което не бях извършил, потърпевшия не ме беше посочил като извършител ,напротив като човек, който му е помогнал да се спре срещу него побой, нанесен под въздействието на алкохол..Държаха ме при нечовешки условия в следствения арест на ОУ на МВР, РУСЕ, в една килия от около 8 кв. метра, 6 човека, представи си как сме живели там, как сме спали , изхождали в кофа с капак..Изкарах две седмици в килия № 5 , след протест от моя страна , бях преместен в килия №13.Окръжния Прокурор на гр. Русе - Люлин Матев скри делото ми в касата си и отиде на почивка на ски, с представител на тогавашната групировка СИК за Русе Мацола..По обвинение от РОП на трима лъжесвидетели, бях осъден на 1,6 години лишаване от свобода за едро хулиганство , заменено с три годишен изпитателен срок. от РОС , съдия по делото беше Сирманов, прокурор - Венелин Тодоров - един недоказан престъпник -Прокурор..!!! След това , през 2002 ново обвинение за контрабанда на цигари в особено големи размери, само по показание на шофьора на румънски тир, че съм му подал едно момче за да отидат и да натоварят стъклени чаши, бях задържан в следствения арест на гр.Русе два месеца , четири месеца домашен арест и след това принуден да сключа споразумение с Прокуратурата за 3 години лишаване от свобода, заменено с 5 годишен условен срок на изпълнение..Никакви категорични доказателства, никакви..Делото ще си го изискам и ще го направя публично....След това имам две поръчани от Прокуратурата обвинения за това че не съм обявил в установения от закона срок фирми които са изпаднали в неплатежноспособност - несъстоятелност..Две глоби имам наложени по тези поръчки на Прокуратурата, защо поръчани обвинения, защото съдружници в тези фирми съм бил с други лица, към тях няма никакви репресии, само към мен.В мои видеа , сега вече след като знам как работи урудската съдебна, полицейска и политическа система, разбрах че такива като мен, остри камъни са проблем за системата и те трябва да бъдат бавно, методично елиминирани..Знаем доста примери от най-новата ни история..С мен номера не мина..Създаването на фейсбук Групата Народно Движение БАСТА насочи вниманието на ПП ГЕРБ и на цялата политическа върхушка към мене..Започнах всеки ден да изобличавам корупционни практики, извършвани от представителите на ПП ГЕРБ - Русе - триото - Даков, Нунев и Стоилов - Бизнесмен- депутат и кмет.Ден след ден вършиш онова, което другите даже и на сън не можеха да си помислят да го направят..Годината беше 2012 месеците август, септември, октомври и след получена информация , че ми подготвят капан службите се изнесох в Кипър и от там продължавах да изтипосвам ПП ГЕРБ в нашата групичка, която тогава имаше около 2000 човека..




9 Кое те провокира да се опълчиш срещу банковата система в България,и как те арестува тогавашната ДАНС?

  Март месец 2014 година получих една доста шокираща информация, за това което предстоеше да се случи а, именно крах на банковата система, такава на каквато станахме свидетели през 1996-97 година..Номера не мина, след като видях как се подреди пъзела..Обявих това публично след направен клип от мен..Мирослав Станчев , мой приятел беше камермена ми и аз веднага след като направихме клипа той ме предупреди, че ще ме арестуват ако го пусна, защото той се е посветил само на борбата си срещу банковия картел в България и знае с какви методи работиха срещу него..Въпреки неговото предположение, аз пуснах клипа в социалната мрежа Фейсбук, чрез моя канал в ютуб...Направих една публикация, че следващата, трета банка, която ще бъде криминално атакувана ще бъде Инвестбанк и ареста последва на 28.06.2014 година , публично с качулка на главата, бях изведен от моя дом, като терорист..Но, спрях това,което може би историята ще ми отреди - обезценяването на над 36 МИЛИАРДА ЛЕВА ДЕПОЗИТИ НА ОБИКНОВЕНИ ХОРА от НАРОДА БЪЛГАРСКИ..!!!! Това беше плана на задкулисието..Една година получавах инфо от финансовото разузнаване , че големи бизнесмени изнасят огромни суми в евро в посока Швейцария и други офшорни зони в Европа, като се оправдават с един и същ термин - сложна политическа ситуация..Година на платени протести..

10 Кажи ми нещо за ареста ти в Кипър,за какво те обвиниха тогава и колко време лежа в следствения арест в Никозия?

   В Кипър за първи път се сблъсках с корумпирани до мозъка на костите си ченгета, които бяха най-големите наркодилъри...Попаднах в капан...Организиран от такива ченгета, с цел да покажат на обществото как се борят срещу нещо, което те разпространяват

 

Подхвърлен беше наркотик- хероин около 500 грама в автомобил на мой приятел - кипърски гражданин..Минах един цял процес съдебен от начало до край в Специализиран съд Никозия, Кипър..След 15 месеца и 23 дена съда се произнесе невинен по всички повдигнати обвинения , както срещу мен, така и срещу кипърския ми приятел..Началника на Полицията си подаде оставка, отдела по наркотиците ИКАН беше разсформирован и съставен изцяло с нови служители..Явих се в една телевизия и казах за всички корупционни практики в затвора , по продажбата на телефони за около 700 евро единия ..Бяха изловени офицери че са внасяли и продавали телефони на затворници..

11 Какви взаимоотношения имаш с Бисер Миланов петното,някога има ли ли сте еднакви идеи?

•     Виж,по темата за Бисер Миланов - всичко което се е случило между мен и него е казано в една моя пресконференция..Само с два реда..Никога, аз и той не сме имали едни и същи мисли, идеи и каквото и да се сетите по отношение на една истинска и пълна ПРОМЯНА...!!! НИКОГА..Аз нямам и една милисекунда с него , тогава когато бях обвинен че съм се появявал на много места с него..Нито една милисекунда...Тогава когато аз бях в Кипър на плажа с моята дъщеря Патрисия, оня головлавия журналист Никодимов от канал 1 ме изтипоса че съм бил пред Министерски съвет и съм се внедрил в протеста с контрапротестиращи..Луда работа....Какво повече да кажа..

• 12 Последната ти присъда е за подбудител за разпространяване на дрога,ти оспорваш това,но въпреки всичко те осъдиха,как ще коментираш това?            Последната ми присъда НЕ е за подбудител за разпространяване на дрога,а подбудител и помагач за държане на високо наркотично вещество на територията на Република Перу, само че нито прокуратурата, нито техния свидетел, са виждали , пипали високонаркотичното вещество..То съществува единствено и само в главата на един корумпиран престъпник - Окръжния Прокурор на град Русе - Огнян Басарболиев , който беше назначен за Апелативен Прокурор на град Велико Търново, след като изпълни една перфектна политическа поръчка срещу мен.Номера им не мина, защото по един много тънък от мен сценарий, се озовах в Испания..На 20.01.2017 година моята молба до Президента Румен Радев за помилване ще бъде в неговата канцелария..Това ще е един тест за него, тъй като той се обяви за истинска съдебна реформа, истинска борба срещу корупцията и думата ИСТИНА ще бъде негова пътеводна звезда...Ще видим , какво от всичко което казва е наистина ИСТИНА...!!!

13 Колко време смяташ да се укриваш в Испания,не се ли страхуваш,че един ден може да те открият и да ти удължат присъдата?
 

   Самия зададен въпрос показва ,че ти липсват познания по отношение на Наказателното Право..Няма как да ми бъде удължена сатанински наложената ми присъда, даже и да бъда заловен, ще отворя ново дело тук в Испания и ще го спечеля, защото всички , които четат моите постове във фейсбук, по отношение на моето осъждане, знаят как бях осъден..Само искам да ти кажа две новинки, които не съм споделял още, научени съвсем скоро а те са.: 1 . Съдията , който ме осъди се казва Юлиян Стаменов и е педераст, хомосексуалист, има записи с неговите педалски изпълнения , когато е бил в позата на жена и се държи с компромати...Той е поръчков съдия в РОС и е един от всичките, няма да казвам тяхната бройка съдии на ПП ГЕРБ, които се държат, манипулират с компромати, които в основата са си чиста истина... 2. Служител на МВР , на висок пост в службите ДОИ и ДОТИ е взел рушвет от 30 000 лева, за да премахне всички рапорти на служители а подопечната му служба , които са ме следили в периода 25.07 - 07.08.2011 година, тъй като в този период, когато аз бях на остров Родос, Прокуратурата ме обвинява , че съм бил в Русе, в моя дом и съм извършвал подготовка за намисленото престъпление...Абсолютни смешници , сатанисти и гнусутии..За да се съгласиш да извършиш толкова много престъпления по моето дело , има само едно обяснение - Обекта - Венци Ангелов Чикагото ще бъде неутрализиран в затвора, няма друго обяснение..

 

И естествено това се и случи..Получих информация от МВР , че се е подготвяло моето физическо елиминиране в затвора в Белене, подал съм сигнал за това действие от приближени лица до Министър Председателя на Република България

 

в Оставка - Бойко Методиев Борисов и

 

до Главния Прокурор - Сотир Цацаров

14 Твоите публикации във фейсбук остро критикуват съдебната система и правителството на ГЕРБ,защо се опълчваш срещу системата,мислиш ли,че ти може да промениш статуквото и как ще докажеш правотата на твоите виждания?
 

  .Цялата система на управление в България лежи на една гигантска корупция, обвързаности на всички нива между корумпирани политици, техните кукли на конци - корумпирани ченгета, прокурори, съдии,следователи,

 

Корупцията е във всички служби , къде се сетите и няма никаква воля за справянето с нея, ...Корупцията е най-голямата заплаха за националната сигурност на страната

 

Всички корумпирани ще бъдат вкарани в затвора, всички до един..За сега може да ги спаси, глобалния катаклизъм , който ще сполети нашата Планета , идването на планетната система НЕМЕСИС - ПЛАНЕТАТА X - НИБИРУ....!!! Но това само ще забави този процес, но не и да го спре..Всички политически партии, са част от политическото и икономическо робство, което е наложено на народа на България, без той да се усети за това..Ние сме по ЦИОНИСТКО РОБСТВО, робство чиито изпълнители са всички които са САТАНИСТИ, т.е членове на масонски ложи и окултни общества, които са си продали душите  на ЛУЦИФЕР за власт и пари - Княза на Въздушната власт на Планетата...Номера им няма да мине..Всички в държавата на високи постове са под контрола на Масонските ложи..Всички до един...!!!

15 Определено знаеш доста неща,които не се споменават в медиите,от къде черпиш информация,сигурно си имаш и ти агенти,които те информират постоянно?

    Източниците на информация към мен са от МВР, ДАНС - бивши служители , Военното разузнаване.

.16 Основател си на една партия ,,БАСТА"",която контролираш отвън страната и най-вече чрез ,,Фейсбук",имаш доста последователи,как смяташ да продължиш нейната кауза,като ти самият си осъден и не можеш да се прибереш в България?

Аз не съм създател на никоя регистрирана съгласно нашето законодателство партия

 

 

ПП БАСТА беше създадена от две марионетки на Бойко М.Борисов - Миро Мършата и Емо Фаса, като целта беше да обезличат моята дейност , тук в социалната мрежа фейсбук..Номера не мина...Тяхната ПП БАСТА си остана там къде и е мястото, на боклука..

17 Как мислиш да продължиш своята дейност?

   Моята дейност, ще продължи със създаването на Народна Партия ЗА СВОБОДА И ЧИСТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА...!!! Всичко предстои да се случи, почакайте още мъничко..Едно по едно, не обичам да слагам каруцата пред коня..Пробуждането на народа Български е вече факт, всички видяха истината такава каквато си е..Скоро време и слепите ще прогледнат и глухите ще започнат да чуват..

.18  С какви средства се издържаш в Испания,освен да поддържаш профилите си във ,,Фейсбук",занимаваш ли се с други дейности?

      В момента, повече от една година се издържам тук в Испания, като прося пари от приятели,които познавам основно чрез фейсбук, да аз прося милостиня..И не се срамувам от тези мои действия..И хората с които живея виждат това.

19  Как изкара новата година,какво най-много  ти липсваше в новогодишната нощ?     .Нова година изкарах абсолютно сам...Не ми е за първи път..Подготвен съм за това...Пътя по който съм поел е осеян с много препятствия, лишения, опасности....  

Знаех , че ще мина през много бури, през много урагани, но важното е че това е мой личен избор, за който не мога да виня, обвинявам никой..Повярвай ми, много хора ще влязат в затвора,

 

Моля се на Бог да ми даде сили да завърша това към което съм се устремил - ЕДНА ИСТИНСКА и ПЪЛНА ПРОМЯНА...!! ТЯ ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ..ОТИВАМЕ С ПЪЛНА СИЛА КЪМ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, В КОЯТО НЯМА ДА ИМА ПОБЕДИТЕЛИ, НО ЩЕ ИМА ИЗБИТИ КОРУМПИРАНИ МНОГО ПОЛИТИЦИ, СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, ЧЕНГЕТА И ВСЯКАКВА КОРУМПИРАНА ИЗМЕТ И СМРАТ..ЩЕ ПОСТРАДАТ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ..Ако това се случи, и аз няма да мога да помогна на потърпевшите, защото процесите ще станат необратими..Моето най-силно оръжие е Конституцията и Законите в страната, които гарантират граждански и човешки ПРАВА...!!! В един такъв конфликт, те няма да съществуват...!!!

20   Какво ще пожелаеш на нашите читатели,на твоите близки и на твоите привърженици?

•         На вашите читатели, на всичко мои приятели, последователи искам да им пожелая през новата 2017 година да бъдат най-вече живи и здрави..!!! Живи и здрави да бъдат и техните семейства, приятели и близки..!!! Нека Любовта, вярата им у човешкото в човека , уважението и състраданието да бъдат техни пътеводни звездички по пътя към тяхното добруване, духовно извисяване...Предстоят ни трудни и съдбоносни дни.

                                                                  Стойка Божкова

  Д-р Стоянов: Манталитета и примирението правят по-голяма част от българите нещастни on: април 01, 2016В: Българи в чужбинаКл. думи: Гърция, Стойка Божкова, чужбинаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели285 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Днес ще ви запозная с Д-р Стоян Ангелов Стоянов – лекар по Дентална медицина, семеен с две дъщери. От 1988 година живее и работи заедно със съпругата си в Гърция. Кабинетът му се намира в атинският квартал “Неа Смирни” на ул.”Мегалу Александру” 41.

Разкажи ми нещо за себе си и твоето детство?

Роден съм в гр. Кнежа и там завърших средното си образование. Спомените, които имам за онези години са за едно безгрижно детство. Ученическите ми години бяха изпълнени със съдържание, качествено обучение в Реалната гимназия на града, но и много щуротии, характерни за възрастта ни и тогавашните времена. Бих могъл да разкажа доста случки от този период, но те едва ли биха представлявали интерес. За това, ще се огранича и ще кажа, само че спомените ми от тогава са прекрасни и винаги се сещам с носталгия за тогавашното време.

Беше ли решил да учиш стоматология или това дойде в следствие на обстоятелствата?

Кандидатствах медицина в гр. Плевен, но бях приет в стоматологичния факултет на Медицинска академия в гр. София, който завърших в 1987г.

Скоро беше на курс в София, разкажи ни нещо за него…

С много от колегите, мои състуденти поддържаме приятелски и професионални контакти, случва се често да посещаваме различни курсове и семинари в София. Да, скоро бях на един курс по имплантология с колегите от Факултета по Дентална медицина. Останах приятно изненадан от наскоро обновената и оборудвана база за обучение по имплантология.

Според теб българите обръщат ли внимание на здравето си?

Дали българите обръщат внимание на здравето си не мога да преценя, защото от дълги години съм в Гърция. Може би поради финансови причини са затруднени да посещават здравните заведения, но това се отразява на превенцията и ранното диагностициране на заболяванията.

Заради съпругата си ли дойде в Гърция, или беше решил да практикуваш и без това в чужбина?

В Гърция живея и работя по настояване на моята съпруга, колежка и състудентка.

Имал ли си някакви трудности, с които си се сблъсквал тук предвид това, че си чужденец?

Първите няколко години ми бяха най-трудните. Това беше период на трудна адаптация, езикова бариера и полагане на начало на Денталната ни практика. Трудности от това че съм чужденец не мога да кажа, че съм имал, като изключим ежегодните подновявания на документи в началото.

Липсва ли ти нещо от България, какво не можа да вземеш със себе си?

От България най-много ми липсват родителите ми, близките ми и приятелите ми. Това ме кара често да пътувам до България, с това никога не можах, не мога няма и да свикна.

Приемаш ли се за успял човек?

И в живота и в практиката си никога не съм бил комерсиален. Стремял съм се винаги да влагам максимума от възможностите ми и способностите ми. Ако така са ме възприели моите приятели и пациенти, значи съм успял.

Кое те кара да се радваш и усмихваш на живота?

Винаги ме е радвало удовлетворението на другите от работата ми както всеки един професионалист.

Имал ли си моменти на самота?

Моменти на самота не съм имал, защото аз съм много контактен човек. Дори мога да кажа, че е имало моменти, когато съм искал да остана за малко сам, но не успявам.

Какво не би простил никога?

Предпочитам да ме ударят, отколкото да ме обидят или нагрубят с думи, това не бих си го простил никога.

Твоите най-силни и най-слаби страни са?

Смятам за мои силни страни това, че съм перфекционист, упорит, мотивиран и супер активен. Слаби страни – трудно отказвам и съм много нетърпелив.

Твоята „рецепта“ за щастие?

Моята „рецепта“ за щастие е да забелязваш, оценяваш и се радваш на дребните неща в живота. Тогава то ще е по-продължително, а е и по осъществимо.

Една дума, с която да се опишеш?

Неспокоен.

Статистките сочат, че по-голямата част от българите са нещастни, коя е причината според теб?

Може би техният манталитет, примирението.

Предвид бежанската криза, не мога да не те попитам какво е мнението ти по този въпрос?

Политиците трябва да работят за отстраняване на причината за това.

Какво искаш да кажеш на политиците?

Не ми се разговаря с тях.

Как виждаш света в бъдеще, ще стане ли той по-добро място за живеене?

Искаше ми се да кажа да, но съм скептичен.

Имаш ли все още неосъществени мечти?

Да, иначе бих бил мъртъв.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

На вашите читатели ще пожелая най-важното, здраве и сбъднати мечти.

Автор: Стойка Божкова, за сайта news365.eu.

  Мартина Колева: Хората на изкуството притежават доза лудост on: март 24, 2016В: ОбществоКл. думи: Стойка БожковаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели182 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Представям ви младата и чаровна актриса Мартина Колева. Завършила е Актьорско майсторство за куклен театър през 2014 година в класа на професор Румен Рачев. Наскоро тя ни гостува тук в Атина, заедно с нейния колега Стоян Чобанов. Те представиха книгата на Чобанов „Жълтата стая“ и после изиграха част от героите в театър Арго.

Разкажи нещо от твоето детство, какво дете беше и от какво се впечатляваше най-много като малка?

Като малка бях много палаво дете и не особено послушно. Много се впечатлявах от големите животни в зоологическата градина. Най-много обичах да гледам слона и носорога.

Кога разбра, че искаш да станеш актриса?

След като завърших средното си образование много често ходех на куклен театър. И един ден на път към вкъщи след поредното представление реших, че много бих искала да се занимавам с куклен театър. А разбрах,че искам да съм актриса едва в края на втори курс в Академията.

   Първата книга и филм, които са те грабнали от първия момент?

Първата ми любима книга е едно издание с приказките на Андерсен. Голяма,с твърди корици, с много красиви илюстрации и много интересни приказки. Беше на мама.

А любимият ми филм от малка е “От глупав по-глупав” с Джим Кери и Джеф Даниълс.

Имаш ли любима актриса, от която си се учила?

Мерил Стрийп. Тя е любимата ми актриса.

Има ли фактори, които могат да те извадят извън контрол, когато си на сцената?

Със сигурност има нещо, което може да ме извади извън контрол на сцената. За сега не ми се е случвало и надявам се да не разбера какво би могло да бъде.

Качествата, които трябва да притежава добрия актьор…

Култура, чувство за хумор, добрина. Според мен това са едни от най-важните качества, които трябва да притежава един актьор.

Как се описваш като личност, твоите силни и слаби страни?

За своя силна страна смятам това, че съм трудолюбива, а за слаба, че съм доста пъти доверчива.

Би ли отказала роля и ако да, коя ще е причината?

До момента не съм получавала покана за роля, която бих отказала.

  За хората на изкуството се говори, че трябва да притежават малко лудост, ти съгласна ли си с това?

Съгласна съм, че хората на изкуството притежават доза лудост, как иначе.

Има ли нещо, което да те притеснява, когато си на сцена?

Да, има и неща, които са ме притеснявали на сцената. Надявам се да съм ги израснала вече.

Коя роля е мечтата на живота ти?

Мечтая да имам възможност да играя. Всяка роля е мечта.

Има ли място злобата на сцената?

Злобата няма място никъде по света, най-малко пък на сцената.

Кое прави по-голям артиста, образованието ли или таланта?

Работата прави актьора голям. Таланта е дар. Актьора сам трябва да работи,да се учи за да обогати себе си и таланта си.

Имаш ли си любима вещ, която да ти носи щастие, нещо като талисман, който да ти носи късмет?

Имам една гривна, подарък ми е от дъщеричката на голямата ми сестра. Тя ми е много скъпа, тя е моят талисман.

Ако трябва да се опишеш с една дума, коя ще е тя?

Март

Животът казват е театър. Добър актьор ли си и в реалността?

В реалността съм себе си.

Какво е за теб истинското щастие?

Истинското щастие за мен е да бъда със семейството и приятелите си.

Какво никога не би простила?

На важните за мен хора бих простила всичко.

Имаш ли надежда, че светът може да стане по-добро място за живеене?

Вярвам, че светът ще стане по-добро място, ако всеки даде по мъничко добро от себе си.

Кое „оръжие“ убива мечтите на хората?

Аз мисля, страхът от неуспех е едно от най-силните “оръжия” за мечти.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Пожелавам на всичките Ви читатели и на Вас да бъдете здрави, щастливи и удовлетворени от живота. Какво повече му трябва на човек!

Автор: Стойка Божкова, , за сайта news365.eu. © 2016 Всички права запазени. Позоваването на Информационият сайт News365.eu е задължително!

Comments

  Среща-разговор с актьора и писателя Стоян Чобанов в Атина on: март 12, 2016В: ОбществоКл. думи: Атина, Стойка Божкова, Стоян ЧобановНяма коментари  Отпечатване Email Сподели146 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Стойка Божкова се срещна и разговаря с актьора и писателя Стоян Чобанов в Атина

Наскоро българите в Атина имахме удоволствието да се запознаем с творчеството на ямболския писател и актьор Стоян Чобанов и неговата чаровна колежка Мартина Колева, възпитаничка на големия професор Румен Рачев от НАТФИЗ. Мартина Колева е носителка на няколко награди на наши и чужди фестивали, както и десетки телевизионни участия, като например „Столичани в повече”, “Комиците“, ,,Нашите градове,,Съдби на кръстопът“. Последната и изява е участието и в „Аз лудият”, театрален пърформънс по книгата на Стоян Чобанов „Жълтата стая“.

Стоян Чобанов е роден в гр. Ямбол. Член е на съюза на артистите в България. Работил е в Драматичен театър – Ямбол, ДКТ – Кърджали, театър „Диалог” – София, КТК „Пипилота”, ДКТ Ямбол. През 2000 година Чобанов става носител на наградата на СБП за дебютната си книга с разкази „Оцелели замъци“. Автор е и на книгите ,,Несретници без луна”- 2006 година, ,,Всички сме от тях – 2007 година, ,,Лунни разкази“ е издадена през 2010 година. Също така е издал и книгата „Симфония на застиналата мъка“ през 2011 година. Последната книга на Стоян Чобанов „Жълтата стая“ е издадена през 2014 година. Книгата получи широк отзвук и е представяна, не само у нас, но и в чужбина – Малта, Кеймбридж, Гърция.

След представянето на книгата, имахме щастието да се запознаем с актьорското майсторство на Чобанов, където самият той се превъплъти в част от героите си и заедно с колежката си, прекрасната Мартина Колева ни поднесоха един забавен, но с много ясни послания моноспектакъл. След спектакъла се срещнах със Стоян Чобанов и му зададох няколко въпроса:

Кои са първите книги, които разтърсиха детския ти свят и преобърнаха представите ти за живота?

Живях безгрижно и красиво детство. Имах късмета да прекарам всички ваканции в подножието на Бакаджиците. А знаем, че първият учител по естетика е природата. Книжките, които четях само обогатяваха моя детски свят и развиваха въображението ми. Детският ми свят беше напълно хармоничен.

По-късно книгата, която разтърси вътрешният ми свят беше “Мартин Идън” на Джек Лондон. Бил съм в гимназията, мисля. Тогава разбрах, че много трябва да чета и започнах. Чел съм по цели нощи. Вечер в завивките си светех с фенерче и четях, понеже родителите ми искаха да спя. Моята учителка по литература Антоанета Бояджиева ми помагаше в избора на книгите. И този навик – четенето ми остана и до днес.

Спомняш ли си, кога за първи път започна да пишеш и коя беше първата ти публикация?

Не си спомням кога съм започнал да пиша. Но знам, че винаги съм си водил бележки, вадил съм си откъси, записвал съм мои разсъждения. Още като дете. Първата ми публикация е в сп. „Зари“. Ямболският поет Георги Братанов беше негов главен редактор. Преди това дадох разказ за ямболския вестник „Тракиец“, но ми отказаха. И Георги го отпечата. От тогава започнах да печатам само в централната преса.

От къде черпиш вдъхновение, то само ли те навестява, или го предизвикваш?

Вдъхновението е приятел на твореца. Това съжителство е много сложно. Но…
Жената е тази, която предизвиква артиста. Всички хубави произведения на изкуството – книги, музикални пиеси, картини са посветени на жени. Жената е специално същество! Винаги съм казвал, че откакто Бог е създал жената нищо по-съществено не е създадено. Докато ги има жените ще има и велики произведения.

Съгласен ли си с твърдението, че за всяко творчество е необходима и малко лудост, или оспорваш това?

За всяко творчество е необходима лудост. Задължително. Колкото произведението е по-хубаво, толкова лудостта е по-голяма.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един писател?

Писателят трябва да притежава много качества. Първо дарба от Бога. После голяма култура. Фина чувствителност. Богат вътрешен свят. За всичко останало се грижи Съдбата. Тя те среща с уникални личности, подарява ти интересни преживявания, които са ти нужни за книгите и темите, които те вълнуват като писател.

Кое състояние те връхлита по често, тъжното или веселото?

Двете състояния се редуват. В живота е така – добро, лошо, грозно и красиво, весело и тъжно. Може би така, е по-малко скучно.

Какво би променил в себе си, ако можеше да върнеш времето назад?

Ако можех да върна времето назад въпреки, че… не е моя работа, бих променил всичко, за да бъде по-интересно.

Кое е основното ти качество, което притежаваш, без което животът ти нямаше да бъде същият?

Упоритост. За изкуството, освен всичко друго, се изисква и железен характер.

Кое оръжие убива мечтите на хората?

Истинското. То убива не само мечтите им.

Твоята рецепта за щастие е…?

Мисля, че то не съществува. Затова нямам рецепта.

Кой е твоят най-голям страх?

Най-много се страхувам от алчността! Всичко лошо, което се случва на света е от алчността на управляващите.

Какво никога не би простил?

Всичко бих простил. Аз съм християнин.

Имаш ли надежда, че светът ще стане по-добро място за живеене?

Заложено е в космическия сценарий светът да стане по-добър. Аз лично съм убеден в това.

Една дума, с която да охарактеризираш света като цяло?

Загадка!

Какво ще пожелаеш на твоите почитатели?

Преди всичко здраве, за да се радват пълноценно на живота. Хармония на духа. И светлина по пътя.

  Слава Костадинова: На българина, много години му беше забранено да бъде личност on: април 07, 2016В: Българи в чужбина, ИнтервюКл. думи: Стойка БожковаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели198 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Тя не е склонна да говори за себе си. Не че има какво да крие, не. Единственото и желание е, читателите да я познават от произведенията, които пише. Там има много неща от нейната същност. Тя е искрен човек и пише истински неща, които преминават през душата, сърцето и умът и. Дълбоко вярваща е, но не с онази религиозна престореност, която е криво огледало на личността, а с истинска детска вяра, която води до красота. Тя е като пилигрим – вечно в движение, търси и намира. Дава всичко, което има в духовно измерение, защото знае, че по-високо стои даващият от вземащият. Това е тя нашета гостенка в Атина, писателката Слава Костадинова, която ни представи книгата си „Дантелата на дявола“.

Спомняте ли си ли си първата книга, която сте прочели?

“Дядовата ръкавичка”. От малка се научих да чета и до днес не съм спряла.

Какво беше вашето детство, имахте ли някакви интереси като дете?

Свободно. Четенето ми беше единствената страст.

Кога изпитахте нужда, че трябва да пишете?

Когато Юри Гагарин излетя в космоса написах първото си стихотворение, което изпратих и беше поместено във в-к “Септемврийче”.

Първата книга, която сте написали е?

“Дантелата на дявола” е първата ми издадена книга, но съм участвала с мои произведения както в конкурси, така и в друга издадена книга.

Кое ви вълнува най-много от живота и имате ли желание да пишете за това?

Нямам строго определен канон. Ако имам участие в конкурс – планувам. В повечето случаи идеята идва от само себе си.

Кое ви вдъхновява да пишете?

Всичко ме вдъхновява. Както визуално, така и духовно състояние.

Съгласна ли сте с това, че хората на изкуството трябва да проявяват малко лудост или оспорвате това?

Хората на изкуството не може да не са странни. Те имат различни очи и могат да виждат както в материалният, така и в духовният свят. Но чак луди….

Какво ви натъжава в този свят и на какво се радвате?

Натъжаваме нежеланието на хората да намерят обща точка, за да постигнат разбирателство. Радвам се на духовния мир. Той е блаженство и вътре в него всичко е красиво.

Плачете ли често и ако да, кое може да ви накара да се разплачете?

Не, не плача често. Раздялата ме кара да плача горко. Раздялата, не като смърт, а като отдалечаване, като пренебрежение, като отказ за любов.

Най-големият ви страх е?

Не знам. Нямам страх, от който да се страхувам. Единственият осъзнат „страх“ е от Бог, но това е коренно различен „страх“.

България е една от страните с най-много нещастни хора, защо не е щастлив българина?

Защото няма познание за себе си като личност. На българина, много години му беше забранено да бъде личност. Към него се отнасяха като към „индивид“. И до днес повечето българи са просто „индивиди“.

Какво е според вас щастието?

Индивидуална мярка на „Аз“ – ът. Колкото по голям е „Аз“ – ът толкова по дребно е щастието.

Връщате ли се често назад в годините и има ли неща, за които съжалявате, че не сте направили?

Връщам се само в красивите спомени. Ако нещо не е станало значи така е трябвало да бъде. Ако нещо не е станало правилно и не мога да го поправя, защо да се връщам към него?

В момент на слабост, каква е вашата „терапия“ за да се възстановите отново?

Любовта. Имам пред вид като морална ценност, като духовен капацитет.

Един момент, който сте запечатали в живота си и никога няма да го забравите?

Два са – имам две дъщери.

Кое е нещото, което никога не бихте простили?

Няма нещо, което не бих простила, но това не означава, че ще отменя наказанието, което се полага за постъпката.

Ако трябва да се опишете с една дума, коя ще е тя?

Вярност.

Дали светът ще стане по-добро място за живеене, как мислите вие?

Този? Не! Вярвам, обаче, че ще има нов свят!

Какъв въпрос бихте задала на политиците?

На българските днес – “Защо не служите на народа си”?

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Повече да се разсъждава, отчитайки общите потребности за днес и бъдеще, а не само личните нужди за мига!

Автор: Стойка Божкова, за сайта news365.eu.