Elenida :: Слава Костадинова: На българина, много години му беше забранено да бъде личност

Слава Костадинова: На българина, много години му беше забранено да бъде личност on: април 07, 2016В: Българи в чужбина, ИнтервюКл. думи: Стойка БожковаНяма коментари Отпечатване Email Сподели198 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0

Тя не е склонна да говори за себе си. Не че има какво да крие, не. Единственото и желание е, читателите да я познават от произведенията, които пише. Там има много неща от нейната същност. Тя е искрен човек и пише истински неща, които преминават през душата, сърцето и умът и. Дълбоко вярваща е, но не с онази религиозна престореност, която е криво огледало на личността, а с истинска детска вяра, която води до красота. Тя е като пилигрим – вечно в движение, търси и намира. Дава всичко, което има в духовно измерение, защото знае, че по-високо стои даващият от вземащият. Това е тя нашета гостенка в Атина, писателката Слава Костадинова, която ни представи книгата си „Дантелата на дявола“.

Спомняте ли си ли си първата книга, която сте прочели?

“Дядовата ръкавичка”. От малка се научих да чета и до днес не съм спряла.

Какво беше вашето детство, имахте ли някакви интереси като дете?

Свободно. Четенето ми беше единствената страст.

Кога изпитахте нужда, че трябва да пишете?

Когато Юри Гагарин излетя в космоса написах първото си стихотворение, което изпратих и беше поместено във в-к “Септемврийче”.

Първата книга, която сте написали е?

“Дантелата на дявола” е първата ми издадена книга, но съм участвала с мои произведения както в конкурси, така и в друга издадена книга.

Кое ви вълнува най-много от живота и имате ли желание да пишете за това?

Нямам строго определен канон. Ако имам участие в конкурс – планувам. В повечето случаи идеята идва от само себе си.

Кое ви вдъхновява да пишете?

Всичко ме вдъхновява. Както визуално, така и духовно състояние.

Съгласна ли сте с това, че хората на изкуството трябва да проявяват малко лудост или оспорвате това?

Хората на изкуството не може да не са странни. Те имат различни очи и могат да виждат както в материалният, така и в духовният свят. Но чак луди….

Какво ви натъжава в този свят и на какво се радвате?

Натъжаваме нежеланието на хората да намерят обща точка, за да постигнат разбирателство. Радвам се на духовния мир. Той е блаженство и вътре в него всичко е красиво.

Плачете ли често и ако да, кое може да ви накара да се разплачете?

Не, не плача често. Раздялата ме кара да плача горко. Раздялата, не като смърт, а като отдалечаване, като пренебрежение, като отказ за любов.

Най-големият ви страх е?

Не знам. Нямам страх, от който да се страхувам. Единственият осъзнат „страх“ е от Бог, но това е коренно различен „страх“.

България е една от страните с най-много нещастни хора, защо не е щастлив българина?

Защото няма познание за себе си като личност. На българина, много години му беше забранено да бъде личност. Към него се отнасяха като към „индивид“. И до днес повечето българи са просто „индивиди“.

Какво е според вас щастието?

Индивидуална мярка на „Аз“ – ът. Колкото по голям е „Аз“ – ът толкова по дребно е щастието.

Връщате ли се често назад в годините и има ли неща, за които съжалявате, че не сте направили?

Връщам се само в красивите спомени. Ако нещо не е станало значи така е трябвало да бъде. Ако нещо не е станало правилно и не мога да го поправя, защо да се връщам към него?

В момент на слабост, каква е вашата „терапия“ за да се възстановите отново?

Любовта. Имам пред вид като морална ценност, като духовен капацитет.

Един момент, който сте запечатали в живота си и никога няма да го забравите?

Два са – имам две дъщери.

Кое е нещото, което никога не бихте простили?

Няма нещо, което не бих простила, но това не означава, че ще отменя наказанието, което се полага за постъпката.

Ако трябва да се опишете с една дума, коя ще е тя?

Вярност.

Дали светът ще стане по-добро място за живеене, как мислите вие?

Този? Не! Вярвам, обаче, че ще има нов свят!

Какъв въпрос бихте задала на политиците?

На българските днес – “Защо не служите на народа си”?