Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
25.01.2021 16:42 -
Гейтс застана зад проект за затъмняване на слънцето, но какво може да се обърка?
За да помогне в битката за спасяването на Земята, милиардерът Бил Гейтс реши да финансира проект за затъмняване на слънцето. Технологията ще има за цел да отразява повече слънчевата светлина, предизвиквайки глобален охлаждащ ефект.
Stratospheric Controlled Perturbation Experiment (SCoPEx), разработван от учени на Харвард, ще разпръсне нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в атмосферата - аерозол, отразяващ слънцето, който може да компенсира ефектите от глобалното затопляне, съобщава сп. Forbes.
Но подобни разработки са в застой от години, тъй като не всички учени са убедени в ефикасността на слънчевата геоинженери. Според критиците подобни технологии крият непредсказуеми рискове, включително екстремни промени в метеорологичните модели, които не са различни от тенденциите на затопляне, на които вече сме свидетели.
Природозащитниците също се опасяват, че подобен начин за спасяване на живота на Земята ще бъде третиран като зелена светлина за продължаване на излъчването на големи емисии на парникови газове с малко или никакви промени в настоящите модели на потребление и производство.
Първата стъпка към SCoPEx ще бъде направена през юни в Кируна, Швеция, където Шведската космическа корпорация се съгласи да помогне за изстрелването на балон, носещ научно оборудване, високо на 20 км. Изстрелването няма да освободи стратосферни аерозоли. По-скоро ще служи като тест за маневриране с балона и изследване на комуникационните и оперативните системи. Ако този тест е успешен, идва следващият етап, в който ще се освободи малко количество CaCO3 в атмосферата.
Дейвид Кийт, професор по приложна физика и публична политика в Харвардския университет, признава, че в геоинженерството има "много реални опасения". В момента нникой не знае какво ще се случи, докато CaCO3 не бъде освободен в атмосферата и проучен след това.
Кийт и колегите му от SCoPEx публикуват доклад през 2017 г., в който се предполага, че прахът може действително да възстанови озоновия слой, като реагира с озоноразрушаващи молекули "По-нататъшните изследвания на този и подобни методи могат да доведат до намаляване на рисковете и подобрена ефикасност на методите за слънчево геоинженерство", пишат авторите на статията.
Точното количество CaCO3, което е необходимо за охлаждане на планетата, е неизвестно и учените от SCoPEx също не могат да потвърдят дали това е най-добрият аерозол в стратосферата за тази цел. Ранните изследвания показват, че веществото има "почти идеални оптични свойства", които биха му позволили да абсорбира далеч по-малко радиация, отколкото сулфатните аерозоли, причинявайки значително по-малко нагряване в стратосферата.
Това е целта на експеримента: след като бъде освободено безопасно, експериментално количество CaCO3, балонът ще прелети през него, вземайки проби от атмосферните реакции и записвайки получената динамика. Франк Кеутч, главният изследовател на проекта, не знае до какво ще доведат резултатите. Перфектният аерозол изобщо не би трябвало незабавно да се намеси в стратосферната химия. "Единственото нещо, което би направил, е да разпръсне максимално слънчева светлина и следователно да охлади планетата."
Привържениците на геоинженерството използват за пример глобалните охлаждащи ефекти на вулканичните изригвания, които са резултат от сярната пепел в атмосферата. Изригването на планината Тамбора през 1815 г. в Индонезия води до "годината без лято", докато изригването на планината Пинатубо във Филипините през 1991 г. понижава средните глобални температури с 0,5 ° С. Умишленото въвеждане на подобни частици може потенциално да противодейства на емисиите на парникови газове в продължение на десетилетия.
Доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени предполага, че процедурата SCoPEx може да понижи глобалните температури с пълни 1,5 ° C за не повече от 1 до 10 милиарда долара годишно. Но високата сума изисква и богати спонсори, където се намесва и името на Бил Гейтс.
И все пак - тези понижения на температурата носят и сериозни рискове. Ниските температури през 1815 г. водят до неуспешни посеви и глад в много държави. Британски учени посочиха стратосферните аерозоли от вулканични изригвания в Аляска и Мексико като потенциална причина за суша в африканския регион Сахел. Голямото нарушаване на глобалния климат може да доведе до непредвидени последици, които да се отразят негативно на силно населени региони и да предизвика бижанска криза.
Дейвид Кийт предлага създаването на "пул от рискове", който да компенсира по-малките страни за допълнителни щети, причинени от подобни тестове, но компенсацията може и да не е достатъчно утешителна за онези, чиято земя е станала необитаема.
САЩ, Бразилия и Саудитска Арабия блокираха оценката на ООН за глобалните планове за геоинженеринг за 2019 г. Ще трябва да се свика и нов международен съвет, за да се оценят рисковете, победителите и загубилите от всеки такъв експеримент и как най-добре да се процедира, като се имат предвид всички фактори.
Stratospheric Controlled Perturbation Experiment (SCoPEx), разработван от учени на Харвард, ще разпръсне нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в атмосферата - аерозол, отразяващ слънцето, който може да компенсира ефектите от глобалното затопляне, съобщава сп. Forbes.
Но подобни разработки са в застой от години, тъй като не всички учени са убедени в ефикасността на слънчевата геоинженери. Според критиците подобни технологии крият непредсказуеми рискове, включително екстремни промени в метеорологичните модели, които не са различни от тенденциите на затопляне, на които вече сме свидетели.
Природозащитниците също се опасяват, че подобен начин за спасяване на живота на Земята ще бъде третиран като зелена светлина за продължаване на излъчването на големи емисии на парникови газове с малко или никакви промени в настоящите модели на потребление и производство.
Първата стъпка към SCoPEx ще бъде направена през юни в Кируна, Швеция, където Шведската космическа корпорация се съгласи да помогне за изстрелването на балон, носещ научно оборудване, високо на 20 км. Изстрелването няма да освободи стратосферни аерозоли. По-скоро ще служи като тест за маневриране с балона и изследване на комуникационните и оперативните системи. Ако този тест е успешен, идва следващият етап, в който ще се освободи малко количество CaCO3 в атмосферата.
Дейвид Кийт, професор по приложна физика и публична политика в Харвардския университет, признава, че в геоинженерството има "много реални опасения". В момента нникой не знае какво ще се случи, докато CaCO3 не бъде освободен в атмосферата и проучен след това.
Кийт и колегите му от SCoPEx публикуват доклад през 2017 г., в който се предполага, че прахът може действително да възстанови озоновия слой, като реагира с озоноразрушаващи молекули "По-нататъшните изследвания на този и подобни методи могат да доведат до намаляване на рисковете и подобрена ефикасност на методите за слънчево геоинженерство", пишат авторите на статията.
Точното количество CaCO3, което е необходимо за охлаждане на планетата, е неизвестно и учените от SCoPEx също не могат да потвърдят дали това е най-добрият аерозол в стратосферата за тази цел. Ранните изследвания показват, че веществото има "почти идеални оптични свойства", които биха му позволили да абсорбира далеч по-малко радиация, отколкото сулфатните аерозоли, причинявайки значително по-малко нагряване в стратосферата.
Това е целта на експеримента: след като бъде освободено безопасно, експериментално количество CaCO3, балонът ще прелети през него, вземайки проби от атмосферните реакции и записвайки получената динамика. Франк Кеутч, главният изследовател на проекта, не знае до какво ще доведат резултатите. Перфектният аерозол изобщо не би трябвало незабавно да се намеси в стратосферната химия. "Единственото нещо, което би направил, е да разпръсне максимално слънчева светлина и следователно да охлади планетата."
Привържениците на геоинженерството използват за пример глобалните охлаждащи ефекти на вулканичните изригвания, които са резултат от сярната пепел в атмосферата. Изригването на планината Тамбора през 1815 г. в Индонезия води до "годината без лято", докато изригването на планината Пинатубо във Филипините през 1991 г. понижава средните глобални температури с 0,5 ° С. Умишленото въвеждане на подобни частици може потенциално да противодейства на емисиите на парникови газове в продължение на десетилетия.
Доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени предполага, че процедурата SCoPEx може да понижи глобалните температури с пълни 1,5 ° C за не повече от 1 до 10 милиарда долара годишно. Но високата сума изисква и богати спонсори, където се намесва и името на Бил Гейтс.
И все пак - тези понижения на температурата носят и сериозни рискове. Ниските температури през 1815 г. водят до неуспешни посеви и глад в много държави. Британски учени посочиха стратосферните аерозоли от вулканични изригвания в Аляска и Мексико като потенциална причина за суша в африканския регион Сахел. Голямото нарушаване на глобалния климат може да доведе до непредвидени последици, които да се отразят негативно на силно населени региони и да предизвика бижанска криза.
Дейвид Кийт предлага създаването на "пул от рискове", който да компенсира по-малките страни за допълнителни щети, причинени от подобни тестове, но компенсацията може и да не е достатъчно утешителна за онези, чиято земя е станала необитаема.
САЩ, Бразилия и Саудитска Арабия блокираха оценката на ООН за глобалните планове за геоинженеринг за 2019 г. Ще трябва да се свика и нов международен съвет, за да се оценят рисковете, победителите и загубилите от всеки такъв експеримент и как най-добре да се процедира, като се имат предвид всички фактори.
Няма коментари
