Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Непредвидима
Автор: toshelina Категория: Други
Прочетен: 34776 Постинги: 39 Коментари: 6
Постинги в блога от 13.01.2017 г.
 imageЗа Венци Ангелов бях чувала още от първите му появи в медийното пространство.Впечатли ме една негова публикация за трагедията в Хитрино,намерих го във фейса,предложих му приятелство и той го прие,после взехме да си пишем и намерихме много общи теми,които обсъждахме. Венцислав Ангелов,по- известен като Чикагото е роден през 1968 година.Завършил е СМУ,,Феликс Дзержински" в гр, Пазарджик,работил е в системата на МВР и е бил пряк участник във ,,Възродителния процес"" и ,,голямата екскурзия"( 1984-1989 г.).Семеен е и е баща на 7 деца.


1 Венци,разкажи ми нещо от твоите детски години,какво дете беше,обичаше ли да играеш футбол или те интересуваха други неща?

       Здравей Мила..!!! Роден съм на 05.09.1968 година , трето дете в бедно работническо семейство..  Бях много палав и голям инат, от малък се увличах по футбола и бих могъл да стана добър футболист..Баща ми имаше мотор с кош и аз като трето дете винаги се криех в краката на брат ми и сестра ми тъй като не беше позволено за трима души да се возят в коша..Така пътувахме из всички села , когато ходихме по сборове.

2 Може ли да се сетиш за една случка от детството ти,която се е запечатила в съзнанието ти и никога няма да забравиш?
 

                              От тези моменти и от спирането ни от Катаджии, исках да стана милиционер от 7 годишен..Случки с мен колкото искаш, два пъти счупена ръка, спукано чело, вкарах си крака в задната гума на колелото за да видя какво ще ми се случи..Бях голям дивак..

 

Но и много болен..Имах гнойна ангина на сливиците и се наложи да отида да уча в едно Русенско Оздравително училище " Ангел Кънчев " кв. Късовци, гр.Плачковци

 

учих там от 3-ти до 8 клас

 

всички класове до Пазарджик съм завършил с отличен успех, СМУ Пазарджик също - трети по успех от професионалното обучение от повече от 360 школника от цялата страна..

3 Ти си баща на 7 деца,да са ти живи и здрави всичките,кога успя да направиш толкова много деца?

    Станах баща на 18 години , когато бях школник в Пазарджик и без разрешението на МВР се ожених . Жена ми Ива почина в катастрофа през 1995 година , тя остави две момченца - Данчо и Цецо на моите грижи , и на баба им и дядо им..След това създадох с много любов още 5 деца - Ейнжел, Винченцо, Пресиян , Патрисия и Алексис от три жени - Рени, Мими и Зори...!!! Никога не съм криел моите връзки с тях пред моите приятели..Никога...!!image

4 Как искаш да те запомнят децата ти,на какво искаш да ги научиш?

  Обожавам децата, може би защото аз като бях дете, бях много пъти наказван, бит, унижаван от възрастните..Те са моето богатство...Виж, аз не мога да бъда добър критерий за добър родител, защото по стечение на обстоятелствата, някои от моите деца израснаха без мен..Но това са лични неща, но..Децата си ги възпитавам да бъдат добри човеци..Много се карам, доста и пъти наказвам, но винаги гледам наказанието да не превиши провинението и след това показвам, че когато някой направи бела, трябва да се извини...За това какъв родител съм, могат да говорят те-моите деца...Винаги, винаги когато се карам, се поставям на тяхното място и им обяснявам като човек, че това което правят не е правилно, докато при мен, когато направех бела, ядях яки шамари , като казвам яки, значи наистина са яки от майка ми..Биеше ме през устата докато пусна кръв.

5 Ще ни разкажеш ли нещо за участието ти във,, Възродителния процес",в какво се състоеше то,какво и на кого изпълнявахте нареждания? 

Участието ми в събитията на 19.май 1989 година се стекоха много бързо и непредвидимо..Ако трябва да говоря в детайли няма да ни стигне мястото за интервюто, но ще ти кажа че беше доста страшничко и беше проявено абсолютно невиждана, нечовешка жестокост от страна на всички служители на ОУ на МВР. - Русе..Абсолютна жестокост, варварство и низост..Бяхме се превърнали в животни.Това е истината...Аз бях героя на събитията,защото се осмелих да извадя моето служебно оръжие и да стрелям във въздуха, може би около 10 пълнителя, докато се разбяга разяреното стълпотворение от хора искащи - Имената си, дадени им от Бог, беше жестоко, нека вашите читатели изгледат интервюто ми при Карбовски в Отечествен фронт ,което е доста разпространено в ютуб и фейсбук .Възродителния процес беше активно мероприятие на КГБ. и ДС с цел индиректен сблъсък с Турция...Противопоставянето на етноси в нашата Родина е абсолютно пагубно и противоречи на здравия разум....Сега тази политика продължава, но под друга форма..Казах истината за събитията в град Дулово с ясната цел, че истината трябва да се знае от всички и за да поясня на едни самозабравили се човешки хуманоиди , върхушката от ДПС , а сега и ДОСТ, че номера им да употребяват един етнос - Българските мохамедани или както те се наричат турци за политически цели - НЯМА ДА МИНЕ...!!!

6. В кой момент от живота си реши да участваш в политиката и какви ти бяха подбудите?

 След последния ми арест на 22.08.2011 година, който продължи повече от 10 месеца, реших да създам фейсбук групата Народно Движение БАСТА.

image


7 Имаш доста интересно минало,винаги попадаш под ударите на закона,как си го обясняваш това?

      От 1996 година, аз съм едва ли не най-голямото зло в град Русе...От 1996 до 2015 година аз съм най-наблюдаваното лице на територията на Област Русе, лице представляващ особен оперативен интерес за службите в МВР, каквито се сетиш служби са ме наблюдавали..А същевременно, всички, запомни ..всички предприятия в Русенска Област се изкупуваха от техните последни директори за жълти стотинки..

8 Коя ти беше първата присъда и за какво те бяха обвинили?

    Първия ми арест беше на 10.12.1996 година, когато бях обвинен в нещо, което не бях извършил, потърпевшия не ме беше посочил като извършител ,напротив като човек, който му е помогнал да се спре срещу него побой, нанесен под въздействието на алкохол..Държаха ме при нечовешки условия в следствения арест на ОУ на МВР, РУСЕ, в една килия от около 8 кв. метра, 6 човека, представи си как сме живели там, как сме спали , изхождали в кофа с капак..Изкарах две седмици в килия № 5 , след протест от моя страна , бях преместен в килия №13.Окръжния Прокурор на гр. Русе - Люлин Матев скри делото ми в касата си и отиде на почивка на ски, с представител на тогавашната групировка СИК за Русе Мацола..По обвинение от РОП на трима лъжесвидетели, бях осъден на 1,6 години лишаване от свобода за едро хулиганство , заменено с три годишен изпитателен срок. от РОС , съдия по делото беше Сирманов, прокурор - Венелин Тодоров - един недоказан престъпник -Прокурор..!!! След това , през 2002 ново обвинение за контрабанда на цигари в особено големи размери, само по показание на шофьора на румънски тир, че съм му подал едно момче за да отидат и да натоварят стъклени чаши, бях задържан в следствения арест на гр.Русе два месеца , четири месеца домашен арест и след това принуден да сключа споразумение с Прокуратурата за 3 години лишаване от свобода, заменено с 5 годишен условен срок на изпълнение..Никакви категорични доказателства, никакви..Делото ще си го изискам и ще го направя публично....След това имам две поръчани от Прокуратурата обвинения за това че не съм обявил в установения от закона срок фирми които са изпаднали в неплатежноспособност - несъстоятелност..Две глоби имам наложени по тези поръчки на Прокуратурата, защо поръчани обвинения, защото съдружници в тези фирми съм бил с други лица, към тях няма никакви репресии, само към мен.В мои видеа , сега вече след като знам как работи урудската съдебна, полицейска и политическа система, разбрах че такива като мен, остри камъни са проблем за системата и те трябва да бъдат бавно, методично елиминирани..Знаем доста примери от най-новата ни история..С мен номера не мина..Създаването на фейсбук Групата Народно Движение БАСТА насочи вниманието на ПП ГЕРБ и на цялата политическа върхушка към мене..Започнах всеки ден да изобличавам корупционни практики, извършвани от представителите на ПП ГЕРБ - Русе - триото - Даков, Нунев и Стоилов - Бизнесмен- депутат и кмет.Ден след ден вършиш онова, което другите даже и на сън не можеха да си помислят да го направят..Годината беше 2012 месеците август, септември, октомври и след получена информация , че ми подготвят капан службите се изнесох в Кипър и от там продължавах да изтипосвам ПП ГЕРБ в нашата групичка, която тогава имаше около 2000 човека..

image


9 Кое те провокира да се опълчиш срещу банковата система в България,и как те арестува тогавашната ДАНС?

  Март месец 2014 година получих една доста шокираща информация, за това което предстоеше да се случи а, именно крах на банковата система, такава на каквато станахме свидетели през 1996-97 година..Номера не мина, след като видях как се подреди пъзела..Обявих това публично след направен клип от мен..Мирослав Станчев , мой приятел беше камермена ми и аз веднага след като направихме клипа той ме предупреди, че ще ме арестуват ако го пусна, защото той се е посветил само на борбата си срещу банковия картел в България и знае с какви методи работиха срещу него..Въпреки неговото предположение, аз пуснах клипа в социалната мрежа Фейсбук, чрез моя канал в ютуб...Направих една публикация, че следващата, трета банка, която ще бъде криминално атакувана ще бъде Инвестбанк и ареста последва на 28.06.2014 година , публично с качулка на главата, бях изведен от моя дом, като терорист..Но, спрях това,което може би историята ще ми отреди - обезценяването на над 36 МИЛИАРДА ЛЕВА ДЕПОЗИТИ НА ОБИКНОВЕНИ ХОРА от НАРОДА БЪЛГАРСКИ..!!!! Това беше плана на задкулисието..Една година получавах инфо от финансовото разузнаване , че големи бизнесмени изнасят огромни суми в евро в посока Швейцария и други офшорни зони в Европа, като се оправдават с един и същ термин - сложна политическа ситуация..Година на платени протести..

10 Кажи ми нещо за ареста ти в Кипър,за какво те обвиниха тогава и колко време лежа в следствения арест в Никозия?

   В Кипър за първи път се сблъсках с корумпирани до мозъка на костите си ченгета, които бяха най-големите наркодилъри...Попаднах в капан...Организиран от такива ченгета, с цел да покажат на обществото как се борят срещу нещо, което те разпространяват

 

Подхвърлен беше наркотик- хероин около 500 грама в автомобил на мой приятел - кипърски гражданин..Минах един цял процес съдебен от начало до край в Специализиран съд Никозия, Кипър..След 15 месеца и 23 дена съда се произнесе невинен по всички повдигнати обвинения , както срещу мен, така и срещу кипърския ми приятел..Началника на Полицията си подаде оставка, отдела по наркотиците ИКАН беше разсформирован и съставен изцяло с нови служители..Явих се в една телевизия и казах за всички корупционни практики в затвора , по продажбата на телефони за около 700 евро единия ..Бяха изловени офицери че са внасяли и продавали телефони на затворници..

11 Какви взаимоотношения имаш с Бисер Миланов петното,някога има ли ли сте еднакви идеи?

  •     Виж,по темата за Бисер Миланов - всичко което се е случило между мен и него е казано в една моя пресконференция..Само с два реда..Никога, аз и той не сме имали едни и същи мисли, идеи и каквото и да се сетите по отношение на една истинска и пълна ПРОМЯНА...!!! НИКОГА..Аз нямам и една милисекунда с него , тогава когато бях обвинен че съм се появявал на много места с него..Нито една милисекунда...Тогава когато аз бях в Кипър на плажа с моята дъщеря Патрисия, оня головлавия журналист Никодимов от канал 1 ме изтипоса че съм бил пред Министерски съвет и съм се внедрил в протеста с контрапротестиращи..Луда работа....Какво повече да кажа..

  • 12 Последната ти присъда е за подбудител за разпространяване на дрога,ти оспорваш това,но въпреки всичко те осъдиха,как ще коментираш това?            Последната ми присъда НЕ е за подбудител за разпространяване на дрога,а подбудител и помагач за държане на високо наркотично вещество на територията на Република Перу, само че нито прокуратурата, нито техния свидетел, са виждали , пипали високонаркотичното вещество..То съществува единствено и само в главата на един корумпиран престъпник - Окръжния Прокурор на град Русе - Огнян Басарболиев , който беше назначен за Апелативен Прокурор на град Велико Търново, след като изпълни една перфектна политическа поръчка срещу мен.Номера им не мина, защото по един много тънък от мен сценарий, се озовах в Испания..На 20.01.2017 година моята молба до Президента Румен Радев за помилване ще бъде в неговата канцелария..Това ще е един тест за него, тъй като той се обяви за истинска съдебна реформа, истинска борба срещу корупцията и думата ИСТИНА ще бъде негова пътеводна звезда...Ще видим , какво от всичко което казва е наистина ИСТИНА...!!!image


13 Колко време смяташ да се укриваш в Испания,не се ли страхуваш,че един ден може да те открият и да ти удължат присъдата?
 

   Самия зададен въпрос показва ,че ти липсват познания по отношение на Наказателното Право..Няма как да ми бъде удължена сатанински наложената ми присъда, даже и да бъда заловен, ще отворя ново дело тук в Испания и ще го спечеля, защото всички , които четат моите постове във фейсбук, по отношение на моето осъждане, знаят как бях осъден..Само искам да ти кажа две новинки, които не съм споделял още, научени съвсем скоро а те са.: 1 . Съдията , който ме осъди се казва Юлиян Стаменов и е педераст, хомосексуалист, има записи с неговите педалски изпълнения , когато е бил в позата на жена и се държи с компромати...Той е поръчков съдия в РОС и е един от всичките, няма да казвам тяхната бройка съдии на ПП ГЕРБ, които се държат, манипулират с компромати, които в основата са си чиста истина... 2. Служител на МВР , на висок пост в службите ДОИ и ДОТИ е взел рушвет от 30 000 лева, за да премахне всички рапорти на служители а подопечната му служба , които са ме следили в периода 25.07 - 07.08.2011 година, тъй като в този период, когато аз бях на остров Родос, Прокуратурата ме обвинява , че съм бил в Русе, в моя дом и съм извършвал подготовка за намисленото престъпление...Абсолютни смешници , сатанисти и гнусутии..За да се съгласиш да извършиш толкова много престъпления по моето дело , има само едно обяснение - Обекта - Венци Ангелов Чикагото ще бъде неутрализиран в затвора, няма друго обяснение..

 

И естествено това се и случи..Получих информация от МВР , че се е подготвяло моето физическо елиминиране в затвора в Белене, подал съм сигнал за това действие от приближени лица до Министър Председателя на Република България

 

в Оставка - Бойко Методиев Борисов и

 

до Главния Прокурор - Сотир Цацаров

14 Твоите публикации във фейсбук остро критикуват съдебната система и правителството на ГЕРБ,защо се опълчваш срещу системата,мислиш ли,че ти може да промениш статуквото и как ще докажеш правотата на твоите виждания?
 

  .Цялата система на управление в България лежи на една гигантска корупция, обвързаности на всички нива между корумпирани политици, техните кукли на конци - корумпирани ченгета, прокурори, съдии,следователи,

 

Корупцията е във всички служби , къде се сетите и няма никаква воля за справянето с нея, ...Корупцията е най-голямата заплаха за националната сигурност на страната

 

Всички корумпирани ще бъдат вкарани в затвора, всички до един..За сега може да ги спаси, глобалния катаклизъм , който ще сполети нашата Планета , идването на планетната система НЕМЕСИС - ПЛАНЕТАТА X - НИБИРУ....!!! Но това само ще забави този процес, но не и да го спре..Всички политически партии, са част от политическото и икономическо робство, което е наложено на народа на България, без той да се усети за това..Ние сме по ЦИОНИСТКО РОБСТВО, робство чиито изпълнители са всички които са САТАНИСТИ, т.е членове на масонски ложи и окултни общества, които са си продали душите  на ЛУЦИФЕР за власт и пари - Княза на Въздушната власт на Планетата...Номера им няма да мине..Всички в държавата на високи постове са под контрола на Масонските ложи..Всички до един...!!!

15 Определено знаеш доста неща,които не се споменават в медиите,от къде черпиш информация,сигурно си имаш и ти агенти,които те информират постоянно?

    Източниците на информация към мен са от МВР, ДАНС - бивши служители , Военното разузнаване.

.16 Основател си на една партия ,,БАСТА"",която контролираш отвън страната и най-вече чрез ,,Фейсбук",имаш доста последователи,как смяташ да продължиш нейната кауза,като ти самият си осъден и не можеш да се прибереш в България?

Аз не съм създател на никоя регистрирана съгласно нашето законодателство партия

 

 

ПП БАСТА беше създадена от две марионетки на Бойко М.Борисов - Миро Мършата и Емо Фаса, като целта беше да обезличат моята дейност , тук в социалната мрежа фейсбук..Номера не мина...Тяхната ПП БАСТА си остана там къде и е мястото, на боклука..image


17 Как мислиш да продължиш своята дейност?

   Моята дейност, ще продължи със създаването на Народна Партия ЗА СВОБОДА И ЧИСТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА...!!! Всичко предстои да се случи, почакайте още мъничко..Едно по едно, не обичам да слагам каруцата пред коня..Пробуждането на народа Български е вече факт, всички видяха истината такава каквато си е..Скоро време и слепите ще прогледнат и глухите ще започнат да чуват..

.18  С какви средства се издържаш в Испания,освен да поддържаш профилите си във ,,Фейсбук",занимаваш ли се с други дейности?

      В момента, повече от една година се издържам тук в Испания, като прося пари от приятели,които познавам основно чрез фейсбук, да аз прося милостиня..И не се срамувам от тези мои действия..И хората с които живея виждат това.

19  Как изкара новата година,какво най-много  ти липсваше в новогодишната нощ?     .Нова година изкарах абсолютно сам...Не ми е за първи път..Подготвен съм за това...Пътя по който съм поел е осеян с много препятствия, лишения, опасности....  

Знаех , че ще мина през много бури, през много урагани, но важното е че това е мой личен избор, за който не мога да виня, обвинявам никой..Повярвай ми, много хора ще влязат в затвора,

 

Моля се на Бог да ми даде сили да завърша това към което съм се устремил - ЕДНА ИСТИНСКА и ПЪЛНА ПРОМЯНА...!! ТЯ ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ..ОТИВАМЕ С ПЪЛНА СИЛА КЪМ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, В КОЯТО НЯМА ДА ИМА ПОБЕДИТЕЛИ, НО ЩЕ ИМА ИЗБИТИ КОРУМПИРАНИ МНОГО ПОЛИТИЦИ, СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, ЧЕНГЕТА И ВСЯКАКВА КОРУМПИРАНА ИЗМЕТ И СМРАТ..ЩЕ ПОСТРАДАТ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ..Ако това се случи, и аз няма да мога да помогна на потърпевшите, защото процесите ще станат необратими..Моето най-силно оръжие е Конституцията и Законите в страната, които гарантират граждански и човешки ПРАВА...!!! В един такъв конфликт, те няма да съществуват...!!!

20   Какво ще пожелаеш на нашите читатели,на твоите близки и на твоите привърженици?

  •         На вашите читатели, на всичко мои приятели, последователи искам да им пожелая през новата 2017 година да бъдат най-вече живи и здрави..!!! Живи и здрави да бъдат и техните семейства, приятели и близки..!!! Нека Любовта, вярата им у човешкото в човека , уважението и състраданието да бъдат техни пътеводни звездички по пътя към тяхното добруване, духовно извисяване...Предстоят ни трудни и съдбоносни дни.image



                                                                  Стойка Божкова



Категория: Други
Прочетен: 3708 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.01.2017 23:21
13.01.2017 19:01 - Стоян Стоянов
  Д-р Стоянов: Манталитета и примирението правят по-голяма част от българите нещастни on: април 01, 2016В: Българи в чужбинаКл. думи: ГърцияСтойка БожковачужбинаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели285 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

imageДнес ще ви запозная с Д-р Стоян Ангелов Стоянов – лекар по Дентална медицина, семеен с две дъщери. От 1988 година живее и работи заедно със съпругата си в Гърция. Кабинетът му се намира в атинският квартал “Неа Смирни” на ул.”Мегалу Александру” 41.

imageРазкажи ми нещо за себе си и твоето детство?

Роден съм в гр. Кнежа и там завърших средното си образование. Спомените, които имам за онези години са за едно безгрижно детство. Ученическите ми години бяха изпълнени със съдържание, качествено обучение в Реалната гимназия на града, но и много щуротии, характерни за възрастта ни и тогавашните времена. Бих могъл да разкажа доста случки от този период, но те едва ли биха представлявали интерес. За това, ще се огранича и ще кажа, само че спомените ми от тогава са прекрасни и винаги се сещам с носталгия за тогавашното време.

imageБеше ли решил да учиш стоматология или това дойде в следствие на обстоятелствата?

Кандидатствах медицина в гр. Плевен, но бях приет в стоматологичния факултет на Медицинска академия в гр. София, който завърших в 1987г.

Скоро беше на курс в София, разкажи ни нещо за него…

С много от колегите, мои състуденти поддържаме приятелски и професионални контакти, случва се често да посещаваме различни курсове и семинари в София. Да, скоро бях на един курс по имплантология с колегите от Факултета по Дентална медицина. Останах приятно изненадан от наскоро обновената и оборудвана база за обучение по имплантология.

Според теб българите обръщат ли внимание на здравето си?

Дали българите обръщат внимание на здравето си не мога да преценя, защото от дълги години съм в Гърция. Може би поради финансови причини са затруднени да посещават здравните заведения, но това се отразява на превенцията и ранното диагностициране на заболяванията.
image

Заради съпругата си ли дойде в Гърция, или беше решил да практикуваш и без това в чужбина?

В Гърция живея и работя по настояване на моята съпруга, колежка и състудентка.

Имал ли си някакви трудности, с които си се сблъсквал тук предвид това, че си чужденец?

Първите няколко години ми бяха най-трудните. Това беше период на трудна адаптация, езикова бариера и полагане на начало на Денталната ни практика. Трудности от това че съм чужденец не мога да кажа, че съм имал, като изключим ежегодните подновявания на документи в началото.

Липсва ли ти нещо от България, какво не можа да вземеш със себе си?

От България най-много ми липсват родителите ми, близките ми и приятелите ми. Това ме кара често да пътувам до България, с това никога не можах, не мога няма и да свикна.

imageПриемаш ли се за успял човек?

И в живота и в практиката си никога не съм бил комерсиален. Стремял съм се винаги да влагам максимума от възможностите ми и способностите ми. Ако така са ме възприели моите приятели и пациенти, значи съм успял.

Кое те кара да се радваш и усмихваш на живота?

Винаги ме е радвало удовлетворението на другите от работата ми както всеки един професионалист.

Имал ли си моменти на самота?

Моменти на самота не съм имал, защото аз съм много контактен човек. Дори мога да кажа, че е имало моменти, когато съм искал да остана за малко сам, но не успявам.

Какво не би простил никога?

Предпочитам да ме ударят, отколкото да ме обидят или нагрубят с думи, това не бих си го простил никога.

Твоите най-силни и най-слаби страни са?

Смятам за мои силни страни това, че съм перфекционист, упорит, мотивиран и супер активен. Слаби страни – трудно отказвам и съм много нетърпелив.

imageТвоята „рецепта“ за щастие?

Моята „рецепта“ за щастие е да забелязваш, оценяваш и се радваш на дребните неща в живота. Тогава то ще е по-продължително, а е и по осъществимо.

Една дума, с която да се опишеш?

Неспокоен.

imageСтатистките сочат, че по-голямата част от българите са нещастни, коя е причината според теб?

Може би техният манталитет, примирението.

Предвид бежанската криза, не мога да не те попитам какво е мнението ти по този въпрос?

Политиците трябва да работят за отстраняване на причината за това.

Какво искаш да кажеш на политиците?

Не ми се разговаря с тях.

Как виждаш света в бъдеще, ще стане ли той по-добро място за живеене?

Искаше ми се да кажа да, но съм скептичен.

Имаш ли все още неосъществени мечти?

Да, иначе бих бил мъртъв.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

На вашите читатели ще пожелая най-важното, здраве и сбъднати мечти.

Автор: Стойка Божковаза сайта news365.eu.

Категория: Други
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове: 0
13.01.2017 18:58 - МартинаКолева
  Мартина Колева: Хората на изкуството притежават доза лудост on: март 24, 2016В: ОбществоКл. думи: Стойка БожковаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели182 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Представям ви младата и чаровна актриса Мартина Колева. Завършила е Актьорско майсторство за куклен театър през 2014 година в класа на професор Румен Рачев. Наскоро тя ни гостува тук в Атина, заедно с нейния колега Стоян Чобанов. Те представиха книгата на Чобанов „Жълтата стая“ и после изиграха част от героите в театър Арго.

imageРазкажи нещо от твоето детство, какво дете беше и от какво се впечатляваше най-много като малка?

Като малка бях много палаво дете и не особено послушно. Много се впечатлявах от големите животни в зоологическата градина. Най-много обичах да гледам слона и носорога.

Кога разбра, че искаш да станеш актриса?

След като завърших средното си образование много често ходех на куклен театър. И един ден на път към вкъщи след поредното представление реших, че много бих искала да се занимавам с куклен театър. А разбрах,че искам да съм актриса едва в края на втори курс в Академията.

image   Първата книга и филм, които са те грабнали от първия момент?

Първата ми любима книга е едно издание с приказките на Андерсен. Голяма,с твърди корици, с много красиви илюстрации и много интересни приказки. Беше на мама.

А любимият ми филм от малка е “От глупав по-глупав” с Джим Кери и Джеф Даниълс.

Имаш ли любима актриса, от която си се учила?

Мерил Стрийп. Тя е любимата ми актриса.

Има ли фактори, които могат да те извадят извън контрол, когато си на сцената?

Със сигурност има нещо, което може да ме извади извън контрол на сцената. За сега не ми се е случвало и надявам се да не разбера какво би могло да бъде.

Качествата, които трябва да притежава добрия актьор…

Култура, чувство за хумор, добрина. Според мен това са едни от най-важните качества, които трябва да притежава един актьор.

Как се описваш като личност, твоите силни и слаби страни?

За своя силна страна смятам това, че съм трудолюбива, а за слаба, че съм доста пъти доверчива.

Би ли отказала роля и ако да, коя ще е причината?

До момента не съм получавала покана за роля, която бих отказала.

image  За хората на изкуството се говори, че трябва да притежават малко лудост, ти съгласна ли си с това?

Съгласна съм, че хората на изкуството притежават доза лудост, как иначе.

Има ли нещо, което да те притеснява, когато си на сцена?

Да, има и неща, които са ме притеснявали на сцената. Надявам се да съм ги израснала вече.

Коя роля е мечтата на живота ти?

Мечтая да имам възможност да играя. Всяка роля е мечта.

Има ли място злобата на сцената?

Злобата няма място никъде по света, най-малко пък на сцената.

Кое прави по-голям артиста, образованието ли или таланта?

Работата прави актьора голям. Таланта е дар. Актьора сам трябва да работи,да се учи за да обогати себе си и таланта си.

Имаш ли си любима вещ, която да ти носи щастие, нещо като талисман, който да ти носи късмет?

Имам една гривна, подарък ми е от дъщеричката на голямата ми сестра. Тя ми е много скъпа, тя е моят талисман.

imageАко трябва да се опишеш с една дума, коя ще е тя?

Март

Животът казват е театър. Добър актьор ли си и в реалността?

В реалността съм себе си.

Какво е за теб истинското щастие?

Истинското щастие за мен е да бъда със семейството и приятелите си.

Какво никога не би простила?

На важните за мен хора бих простила всичко.

Имаш ли надежда, че светът може да стане по-добро място за живеене?

Вярвам, че светът ще стане по-добро място, ако всеки даде по мъничко добро от себе си.

Кое „оръжие“ убива мечтите на хората?

Аз мисля, страхът от неуспех е едно от най-силните “оръжия” за мечти.

imageКакво ще пожелаеш на нашите читатели?

Пожелавам на всичките Ви читатели и на Вас да бъдете здрави, щастливи и удовлетворени от живота. Какво повече му трябва на човек!

Автор: Стойка Божкова, , за сайта news365.eu. © 2016 Всички права запазени. Позоваването на Информационият сайт News365.eu е задължително!

Comments
Категория: Други
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 0
13.01.2017 18:55 - Стоян Чобанов
  Среща-разговор с актьора и писателя Стоян Чобанов в Атина on: март 12, 2016В: ОбществоКл. думи: АтинаСтойка БожковаСтоян ЧобановНяма коментари  Отпечатване Email Сподели146 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

image
Стойка Божкова се срещна и разговаря с актьора и писателя Стоян Чобанов в Атина

Наскоро българите в Атина имахме удоволствието да се запознаем с творчеството на ямболския писател и актьор Стоян Чобанов и неговата чаровна колежка Мартина Колева, възпитаничка на големия професор Румен Рачев от НАТФИЗ. Мартина Колева е носителка на няколко награди на наши и чужди фестивали, както и десетки телевизионни участия, като например „Столичани в повече”, “Комиците“, ,,Нашите градове,,Съдби на кръстопът“. Последната и изява е участието и в „Аз лудият”, театрален пърформънс по книгата на Стоян Чобанов „Жълтата стая“.

Стоян Чобанов е роден в гр. Ямбол. Член е на съюза на артистите в България. Работил е в Драматичен театър – Ямбол, ДКТ – Кърджали, театър „Диалог” – София, КТК „Пипилота”, ДКТ Ямбол. През 2000 година Чобанов става носител на наградата на СБП за дебютната си книга с разкази „Оцелели замъци“. Автор е и на книгите ,,Несретници без луна”- 2006 година, ,,Всички сме от тях – 2007 година, ,,Лунни разкази“ е издадена през 2010 година. Също така е издал и книгата „Симфония на застиналата мъка“ през 2011 година. Последната книга на Стоян Чобанов „Жълтата стая“ е издадена през 2014 година. Книгата получи широк отзвук и е представяна, не само у нас, но и в чужбина – Малта, Кеймбридж, Гърция.

След представянето на книгата, имахме щастието да се запознаем с актьорското майсторство на Чобанов, където самият той се превъплъти в част от героите си и заедно с колежката си, прекрасната Мартина Колева ни поднесоха един забавен, но с много ясни послания моноспектакъл. След спектакъла се срещнах със Стоян Чобанов и му зададох няколко въпроса:

Кои са първите книги, които разтърсиха детския ти свят и преобърнаха представите ти за живота?

Живях безгрижно и красиво детство. Имах късмета да прекарам всички ваканции в подножието на Бакаджиците. А знаем, че първият учител по естетика е природата. Книжките, които четях само обогатяваха моя детски свят и развиваха въображението ми. Детският ми свят беше напълно хармоничен.

По-късно книгата, която разтърси вътрешният ми свят беше “Мартин Идън” на Джек Лондон. Бил съм в гимназията, мисля. Тогава разбрах, че много трябва да чета и започнах. Чел съм по цели нощи. Вечер в завивките си светех с фенерче и четях, понеже родителите ми искаха да спя. Моята учителка по литература Антоанета Бояджиева ми помагаше в избора на книгите. И този навик – четенето ми остана и до днес.

image

Спомняш ли си, кога за първи път започна да пишеш и коя беше първата ти публикация?

Не си спомням кога съм започнал да пиша. Но знам, че винаги съм си водил бележки, вадил съм си откъси, записвал съм мои разсъждения. Още като дете. Първата ми публикация е в сп. „Зари“. Ямболският поет Георги Братанов беше негов главен редактор. Преди това дадох разказ за ямболския вестник „Тракиец“, но ми отказаха. И Георги го отпечата. От тогава започнах да печатам само в централната преса.


От къде черпиш вдъхновение, то само ли те навестява, или го предизвикваш?

Вдъхновението е приятел на твореца. Това съжителство е много сложно. Но…
Жената е тази, която предизвиква артиста. Всички хубави произведения на изкуството – книги, музикални пиеси, картини са посветени на жени. Жената е специално същество! Винаги съм казвал, че откакто Бог е създал жената нищо по-съществено не е създадено. Докато ги има жените ще има и велики произведения.

Съгласен ли си с твърдението, че за всяко творчество е необходима и малко лудост, или оспорваш това?

За всяко творчество е необходима лудост. Задължително. Колкото произведението е по-хубаво, толкова лудостта е по-голяма.

imageКое е най-важното качество, което трябва да притежава един писател?

Писателят трябва да притежава много качества. Първо дарба от Бога. После голяма култура. Фина чувствителност. Богат вътрешен свят. За всичко останало се грижи Съдбата. Тя те среща с уникални личности, подарява ти интересни преживявания, които са ти нужни за книгите и темите, които те вълнуват като писател.

Кое състояние те връхлита по често, тъжното или веселото?

Двете състояния се редуват. В живота е така – добро, лошо, грозно и красиво, весело и тъжно. Може би така, е по-малко скучно.

Какво би променил в себе си, ако можеше да върнеш времето назад?

Ако можех да върна времето назад въпреки, че… не е моя работа, бих променил всичко, за да бъде по-интересно.

imageКое е основното ти качество, което притежаваш, без което животът ти нямаше да бъде същият?

Упоритост. За изкуството, освен всичко друго, се изисква и железен характер.

Кое оръжие убива мечтите на хората?

Истинското. То убива не само мечтите им.

Твоята рецепта за щастие е…?

Мисля, че то не съществува. Затова нямам рецепта.

Кой е твоят най-голям страх?

Най-много се страхувам от алчността! Всичко лошо, което се случва на света е от алчността на управляващите.

Какво никога не би простил?

Всичко бих простил. Аз съм християнин.

Имаш ли надежда, че светът ще стане по-добро място за живеене?

Заложено е в космическия сценарий светът да стане по-добър. Аз лично съм убеден в това.

Една дума, с която да охарактеризираш света като цяло?

Загадка!

Какво ще пожелаеш на твоите почитатели?

Преди всичко здраве, за да се радват пълноценно на живота. Хармония на духа. И светлина по пътя.

Категория: Други
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове: 0
  Слава Костадинова: На българина, много години му беше забранено да бъде личност on: април 07, 2016В: Българи в чужбинаИнтервюКл. думи: Стойка БожковаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели198 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

imageТя не е склонна да говори за себе си. Не че има какво да крие, не. Единственото и желание е, читателите да я познават от произведенията, които пише. Там има много неща от нейната същност. Тя е искрен човек и пише истински неща, които преминават през душата, сърцето и умът и. Дълбоко вярваща е, но не с онази религиозна престореност, която е криво огледало на личността, а с истинска детска вяра, която води до красота. Тя е като пилигрим – вечно в движение, търси и намира. Дава всичко, което има в духовно измерение, защото знае, че по-високо стои даващият от вземащият. Това е тя нашета гостенка в Атина, писателката Слава Костадинова, която ни представи книгата си „Дантелата на дявола“.

image

Спомняте ли си ли си първата книга, която сте прочели?

“Дядовата ръкавичка”. От малка се научих да чета и до днес не съм спряла.

Какво беше вашето детство, имахте ли някакви интереси като дете?

Свободно. Четенето ми беше единствената страст.

Кога изпитахте нужда, че трябва да пишете?

Когато Юри Гагарин излетя в космоса написах първото си стихотворение, което изпратих и беше поместено във в-к “Септемврийче”.

image

Първата книга, която сте написали е?

“Дантелата на дявола” е първата ми издадена книга, но съм участвала с мои произведения както в конкурси, така и в друга издадена книга.

Кое ви вълнува най-много от живота и имате ли желание да пишете за това?

Нямам строго определен канон. Ако имам участие в конкурс – планувам. В повечето случаи идеята идва от само себе си.

Кое ви вдъхновява да пишете?

Всичко ме вдъхновява. Както визуално, така и духовно състояние.

image

Съгласна ли сте с това, че хората на изкуството трябва да проявяват малко лудост или оспорвате това?

Хората на изкуството не може да не са странни. Те имат различни очи и могат да виждат както в материалният, така и в духовният свят. Но чак луди….

Какво ви натъжава в този свят и на какво се радвате?

Натъжаваме нежеланието на хората да намерят обща точка, за да постигнат разбирателство. Радвам се на духовния мир. Той е блаженство и вътре в него всичко е красиво.

Плачете ли често и ако да, кое може да ви накара да се разплачете?

Не, не плача често. Раздялата ме кара да плача горко. Раздялата, не като смърт, а като отдалечаване, като пренебрежение, като отказ за любов.

Най-големият ви страх е?

Не знам. Нямам страх, от който да се страхувам. Единственият осъзнат „страх“ е от Бог, но това е коренно различен „страх“.

България е една от страните с най-много нещастни хора, защо не е щастлив българина?

Защото няма познание за себе си като личност. На българина, много години му беше забранено да бъде личност. Към него се отнасяха като към „индивид“. И до днес повечето българи са просто „индивиди“.

Какво е според вас щастието?

Индивидуална мярка на „Аз“ – ът. Колкото по голям е „Аз“ – ът толкова по дребно е щастието.

image

Връщате ли се често назад в годините и има ли неща, за които съжалявате, че не сте направили?

Връщам се само в красивите спомени. Ако нещо не е станало значи така е трябвало да бъде. Ако нещо не е станало правилно и не мога да го поправя, защо да се връщам към него?

В момент на слабост, каква е вашата „терапия“ за да се възстановите отново?

Любовта. Имам пред вид като морална ценност, като духовен капацитет.

Един момент, който сте запечатали в живота си и никога няма да го забравите?

Два са – имам две дъщери.

Кое е нещото, което никога не бихте простили?

Няма нещо, което не бих простила, но това не означава, че ще отменя наказанието, което се полага за постъпката.

Ако трябва да се опишете с една дума, коя ще е тя?

Вярност.

Дали светът ще стане по-добро място за живеене, как мислите вие?

Този? Не! Вярвам, обаче, че ще има нов свят!

Какъв въпрос бихте задала на политиците?

На българските днес – “Защо не служите на народа си”?

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Повече да се разсъждава, отчитайки общите потребности за днес и бъдеще, а не само личните нужди за мига!

Автор: Стойка Божковаза сайта news365.eu.

Категория: Други
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
13.01.2017 18:48 - Коцето Калки
   

imageИнтервю с един пътешественик във времето и пространството

Вие нямате нужда от представяне, но кажете ми нещо за себе си с което искате да ви запомнят децата ви и идните поколения? 

Искам моите деца да ме запомнят с уроци по начин на мислене. Искам близките ми да ме помнят с цветни дрехи. Искам по-далечните да не забравят една лъчезарна усмивка, която променя само като се сетиш. Ако за поколенията случайно остане нещо – ще са песни, стихчета и някои картини. Но да не забравяме, че всичко е “Dust In The Wind”, както се пее в една песен.

Като малък какво дете бяхте, от какво се увличахте най-много?

В нашия двор имаше въртележка, на която през войната немците са връзвали коне. Тренирах на нея по няколко часа на ден, за да стана космонавт. Баща ми беше военен пилот и имам автограф от Юрий Гагарин, когото баща ми беше возил с ИЛ14. Впоследствие се записах на курсове по физика и висша математика заради това. Но живота ме отвя в друга посока.

Защо решихте, че трябва да учите стоматология, след като можете да  пеете, или още не бяхте открили тогава таланта си?

Имах връзка с една студентка по медицина, а може би и бялата престилка на майка ми оказа влияние. Изпитвах увлечение и по древната медицина. Така попаднах в Медицинска академия. Завърших със златен медал и 3 висши дипломи от различни факултети. Впоследствие преподавах 10 години в катедрата по детска стоматология. Сега имам само частна практика.

imageНаправихте грандиозен концерт под връх Еверест, какви ви бяха мотивите?

Най-вече влечението към Индия и приключенския ни дух. Не знаехме предварително дали е възможно да се пее нависоко и затова ангажирахме барокамерата на ВВС. Така по невидимите ноти на съдбата регистрирахме най-високия концерт в света, във файловете на Гинес като едно от 100-те най-добри постижения на 96-та. Тази година на 15 май се събират почти всички участници от тогава за да направим реюниън под надслов “20 години Еверест-концерт”. Участват: Теодосий Спасов, Дони, Калки, група “ОМ”, Дари, Александър Илиев, театър “ПАН” и др. На 15-ти май, НДК, в зала 11, от 19.00 часа.

Кога започна влечението ви по източните религии?

От 8-ми клас, когато си купих една от малкото издавани в България книги за йога. Приемам източните учения повече като философия, отколкото като религия. Те ме карат да продължавам да си изяснявам смисъла на живота, който несъмнено е 42 (..спомнете си Галактическия стопаджия)

Вие сте доста ексцентричен, какви са вашите предизвикателства?

До преди време летях с парапланер и мото-делта, скачах с бънджи, пътешествах с ветроходни кораби и яхти. Сега малко съм ги поизоставил… временно. Сега предизвикателството пред мен са децата. Искам още и още и още (пак от песен).

 Къде се чувствате така да се каже по в свои води, в зъболекарския кабинет или на сцената?

И в двете. Но денталната медицина е малко или много рутинно занимание, докато сцена е винаги вълнуваща. Колкото по-голяма, толкова по-вълнуваща.

 Какво не бихте простили никога?

Сигурно има рани по сърцето ми, които заздравяват трудно, но времето все пак си лекува, така че какво да се вторачваме в думи като никога.

Страхувате ли се от провал?

Имал съм преди много години един такъв сън – явявам се на сцената и не знам какво да направя. Събудих се плувнал в пот. Тогава подготвях един мой авторски спектакъл с ирландски танци и ми беше много напрегнато. Всичко мина благополучно, но преживяването насън го помня. Сега нямам страхове, но непрекъснато се питам „ще успея ли да реализирам 100% от своя си потенциал в този живот“?

Плаши ли ви старостта?

Да бе, аз я плаша image

imageВодим класацията на един от нещастните народи, кое прави българина нещастен?

Българите са стоици. Заради това мисля, че не сме точно нещастни. От Вселенския компютър сме си избрали да се родим в тази тежка казарма и да се справяме. Това е вид опитност, една от всичките 420 милиона животи, които може би имаме. Не се оплакваме, а действаме. Има човеци без два крака, които са шампиони по танци. Ние ли да се оплакваме? Даваме най-доброто и следваме мечтите си. Това е.

Кое „оръжие“ убива мечтите на хората?

Ежедневието. Битността. Не мисленето. Не правенето.

Коя е вашата „рецепта“ за щастие?

Сутрин – денят със смях и музика. Свещ или стойка на глава – увеличават производството на хормони на щастието. Поддържай здраве. Приятели. Работи това, което ти е хоби.

 Понеже знам отношението ви към бежанците, иска ми се малко да поговорим и по този въпрос…

Бежанци, но в кавички. Нашественици е думата.

 Одобрявате ли тези доброволни отряди, които залавят „пришълците“?

Когато няма държава ще е така. Как не се роди у нас един като Орбан да поведе тая скапана политическа класа. Скапана, тъпа и алчна. Да, точно сега трябват граждански отряди, опълчени, както искате. Малко да по събудят останалите и да покажат, че няма ей така да си дадем земята.

Според вас Меркел сама ли е взела решение да напълни Европа с мюсюлмани, или това  е  под диктовката на Обама и правителството му?

Меркел на трибунал! Рано или късно, трябва да я осъдят на мъчителна смърт за унищожаването на Европа и посегателство към цивилизацията. Няма по-голям престъпник в историята на човечеството! Освен поръчителите и – трансатлантическите лобита, като и режисьорите като Сорос. Както и българските им и европейски съучастници. Народите ще потърсят отговорност, дори и самите “бежанци” заради измамените надежди. Апропо, вижте видеото с Джордж Фридман пред Chicago Council Of Foreign Affairs от 4.02.2015. Внася яснота как е подготвено това.

 Какво трябва да се направи, за да спре този поток от бежанци или е късно вече за това?

Мощни граждански движения – като ПЕГИДА например. Огради, антиимигрантски закони, депортиране. И край на лицемерната игра с ИДИЛ.

 От цялата тази офанзива, кой ще загуби и кой ще спечели играта?

Всички губят. Теорията за контролирания хаос, десетилетна американска политика, е пълен провал. Щатите няма да останат незасегнати.

 Вярвате ли в предсказанията на много пророци и гадатели, че един ден ислямът ще бъде водеща религия в света?

Водеща? Исляма води само към зло. Към връщане на цивилизационния часовник от 21-ви в 6-ти век. Може да имат превес на последователи, но само до 3-тата световна.

 Трябва ли в България да има толкова много джамии, да се учи корана, и жените да ходят с бурки навсякъде?

Пример за безотговорна политика. Образец номер едно по всичко това в Европа. Жалко, че няма истинска национална, патриотична партия. България има нужда от патриотична власт с железен юмрук.

 

imageКакви теми обсъждате в клуба създаден от Божидар Димитров, в коййто и вие членувате?

Всичко, за което си говорим с вас, както и българската история. Аз бях един от инициаторите на този клуб. Той обединява, специалисти, патриоти, историци…

 Вие как виждате бъдещето на света? Вярвате ли, че един ден той ще стане едно по- добро място за живеене?

Да, вярвам, защото вярвам в „Силите на Светлината“, които го водят.

 Ако от вас зависеше, какъв свят бихте сътворил?

Съвършен, красив и справедлив.

 На какво искате да научите вашите деца?

На смисъл. Той е точно в това да живееш красиво, да даваш най-доброто от себе си, да мислиш чувстваш и правиш добро.

Какъв въпрос бихте задали на управляващите?

Наистина ли мислите, че някога ще се порадвате на откраднатото?

Какво е вашето обръщение към българските емигранти?

Раждайте и възпитавайте Българи. Работете за България.

P.S.: В крайна сметка всички сме пътешественици в различни тела и времена, в различни части на Вселената.

Автор: Стойка Божковаза сайта news365.eu.

Категория: Други
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 0
  Валерия Велева: Не може страната ни да е на последно място по бедност в ЕС и да има успешни политици on: декември 28, 2016В: ИнтервюКл. думи: Валерия ВелеваизбориСтойка БожковаНяма коментари  Отпечатване Email Сподели96 Tweet Сподели0 Сподели0 Сподели0  

Интервю на Стойка Божкова с известната журналистка Валерия Велева

С най-голямо удоволствие днес искам да ви представя една личност, която мнозина у нас причисляват към най-добрите журналисти и най-точните анализатори на обществено-политическите процеси в България. Тя е жената, която един ден не е оставила без работа. Преди да се докаже в журналистическата професия е работила като телеграф в пощенска станция. Работила е също като машинописка, секретарка, собственичка на моден бутик. Малцина знаят,че тя сама е ушила абитуриентската си рокля само за два дни,но истинската и стихия е в кулинарията.Тя е любимата ни Валерия Велева, която на 02.01.2017г, ще отпразнува поредния си рожден ден с приготвените от нея вкусни ястия, сладки и баници, които са неин запазен специалитет.

Трудно е да се взема интервю от такъв доказал се журналист като вас, но понякога предизвикваме самите себе си. Искам първо да ви благодаря, че се съгласихте на този разговор, който надявам се, ще бъде интересен, не само на мен, но и нашите читатели, а и ще опознаем по-отблизо любимата на много хора медийна личност Валерия Велева.

Госпожо Велева, по принцип вие задавате въпросите, а сега ще трябва да отговаряте. Как се чувствате от другата страна?

Аз не обичам много да говоря за себе си и давам много рядко интервюта, защото смятам, че мисията на един журналист е да пита, да търси отговори на въпроси, които засягат обществото, а не да фокусира вниманието върху себе си. Но Вие сте толкова настоятелна, че не можах да не приема поканата Ви. Признавам си, че и Вашата читателска аудитория ме провокира. И използвам повода да честитя на всички Рождество Христово! Нека Бог ни дари със Светлината си и да ни напътства в мислите ни към добри дела.

Нека първо ни разкажете нещо за вашето детство, от смирените деца ли бяхте, или от малка се борихте и отстоявахте правата си?

Израснах в семейство на родители, които много се обичаха, за съжаление вече не са между живите и които много изискваха от децата си. Ние сме две сестри, аз съм по-голяма с две години. Бяхме строго възпитавани. Баща ни беше инженер строител, а майка ни – съдия. Тя формира в нас респект към истината, спазване на морала, съчувствие към по-слабите от нас, на които трябва да се притечем на помощ, ако можем. Не сме били смирени деца, но уважавахме думата на родителите си. Например – имахме „вечерен час” на прибиране от забави, в къщи със сестра ми се редувахме коя ще чисти и подрежда къщата, а майка ни слагаше оценки. В училище винаги искахме да сме най-добрите, да имаме отлични оценки. Много се стараехме при подготовката на уроците. Баща ни не приемаше, ако донесем бележка 5, или 6-. А четворката в бележника беше повод едва ли не за семейна „минитрагедия”. Сестра ми завърши като пълна отличничка гимназията, аз имах петица по математика. Точните науки ми куцаха.

imageРазкажете ни една случка от вашия детски свят, която никога няма да забравите?

Нямам добър слух, пея фалшиво и за ужас едва ли не на целия клас учителката по пеене ми сложи двойка, и то в седми клас, от чийто оценки се формира балът за кандидатстване в гимназия. Тогава всички мои съученици се втурнаха да ми помагат в едно упражнение по пеене, което трябваше правилно да изтактувам и да молят учителката да бъде снизходителна към мен по време на изпита. Когато се сетя сега за този момент, хем се смея, хем ми става мило за отношението на съучениците ми, но тогава за мен този изпит по пеене беше най-големият ми кошмар. Оттогава много искам да пея, но знам, че всичките ми опити са трагични за слушателите ми. Като някакъв „жест” на съдбата приемам един невероятен факт. С голямата Лили Иванова от 30 години поддържаме прекрасни отношения. Правила съм много интервюта с нея, боготворя я като певец и професионалист. Тя знае, че моята любима песен в нейния репертоар е „Щурче” на композитора Найден Андрееев. На едни нейн бутиков концерт преди година, пред отбрана публика от не повече от 100 души, аз седях на първия ред на две крачки от нея. Когато Лили завърши концерта си със „Щурче”, както обикновено го прави, аз запях на стола си. Тя ме видя, дойде при мен, подаде ми микрофона си и заедно с нея изпяхме песента. Беше уникално вълнуващо за мен като изживяване – аз „оперираната” от слух да пея заедно с Лили Иванова! Имам и страхотна снимка от този миг, защото това Лили с никого не го е правила.

Какво сте запомнили от вашата любима баба, която се е грижила за вас?

Баба ми Велика, на която съм кръстена и която ме е отгледала до седем-годишна възраст беше истинска, корава българка, потомка на поборници от Априлското въстание. Нейният пра-дядо е бил съратник на Васил Левски в организирането на Новоселското въстание, потушено с невероятни жестокости и кръв. Този мой пра-пра-дядо е бил заточен на остров Крит, откъдето по-късно избягва и се завръща в България след Освобождението. Баба ми разказваше за тези събития, аз ги слушах от дете като приказки, после, като пораснах се зачетох в историята и проследих в детайли драматичните обстоятелства. Баба Велика беше великолепна домакиня, готвеше страшно вкусно, на всеки Великден месеше по 10-15 кг козунаци, червеше по стотина яйца, които раздаваше. От нея съм се научила на домакинство, готварство, на подредба на дом, на отношение към съпруг, към деца и т.н Тя работеше селска работа на „къра” до 78-годишната си възраст, когато почина почти на нивата.

Спомняте ли си момента, когато взехте решение да се занимавате с журналистика и какви ви бяха мотивите тогава?

Баща ми искаше да стана детска лекарка, майка ми – адвокат. Аз не харесвах нито едната професия, нито другата. За лекар – не мога да гледам кръв и страдание, за адвокат – прекалено пряма съм. Исках да се занимавам с литература. Баща ми насила ме накара да кандидатствам медицина, но аз пък „целенасочено” се провалих като умишлено не се подготвих за изпита по биология. Моят „бунт” ме размина с медицината за огромно огорчение на баща ми. Но следващата година записах литература и философия и започнах работа в БНТ, което е в далечната 1974 година. Журналистиката ме намери сама. Но пък аз й се отдадох с пълна сила. И не съжалявам.

imageВашата кариера стартира още от времето на соца в БНТ, после бяхте освободена от Асен Агов. Как ви се отрази това ваше освобождение?

В БНТ работих до 1992 година. Бяха много силни години, в които професионализмът беше изведен на пиедестал. Аз съм се учила на журналистика от Тома Томов и Дмитрий Иванов, от Иван Славков и Хачо Бояджиев, от Младен Младенов, от Бригита Чолакова. Уволнението ми от БНТ дойде през май-юни 1992-ра с идването на СДС на власт. Тогава „синият” Асен Агов изхвърли заедно с мен още близо 900 души от телевизията по чисто идейни, политически причини. Беше много тежко, защото в онези години на силна конфронтация такъв драстичен акт имаше сериозни последици. Същата година се запознах с Тошо Тошев, който веднага ме привлече към екипа на в. „Труд”, чийто възход започваше с утвърждаването на Тошев като негов главен редактор. Останах в „Труд” до 2011 година – това бяха най-хубавите години в работата ми като журналист. Бяхме станали институция, с която политиците се съобразяваха. Диктувахме събития, влияехме върху процеси от развитието на страната. За съжаление през 2011 „Труд” попадна в ръцете на собственици, които искаха чрез вестника да прокарват своите корпоративни интереси и с това започна низходящата тенденция в развитието на тази медия.

Докато сте работили в телевизии някой опитвал ли се е да ви цензурира?

Аз работих в телевизията в годините на тоталитаризма, когато цензурата беше част от политиката. В БНТ имаше списъци на хора, което не можеха да бъдат канени за участие, защото са изразили мнение срещу партията или нейния пръв ръководител. Това бяха годините, в които се наказваше за виц, в които партията-държава беше въвела правила, задължителни за всички. Телевизията от времето на Славков беше телевизията на Живков, на идеологията на комунизма с всичките обществени атрибути.

Кое ви предизвиква да вземате интервю от даден политик или обществена личност, и въпросите, които задавате предварително ли ги подготвяте?

Развитието ми като журналист, публицист и анализатор стана, след като започнах работа в „Труд” и продължи в годините на целия преход. Всъщност през моите интервюта премина целия преход – интервюирала съм всички президенти, премиери, председатели на Народното събрание, лидери на политически сили от Тодор Живков до днес, бизнесмени, писатели, актьори, военни, – вероятно са над 5000. Най-силните от тях събрах в книгите “Мъже на власт”, “Изповеди по пантофи” и “Рани от власт”. Аз съм единственият български журналист, който има „пълен набор” от разговори с политиците от зората на 1989-та до наши дни. Познавам целия политически и интелектуален елит на нацията и процесите, които формираха поведението им през тези драматични за страната ни години.

Нашите политици узряха ли вече за неудобни въпроси?

Никога не съм се притеснявала да задавам неудобни въпроси. Напротив, може би с неудобните си въпроси към Петър Младенов, Луканов, Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов наложих някаква мярка в журналистиката – да се търси истината докрай и да не страхуваме да задаваме неудобни въпроси.

Злите езици ви свързват с доста известни мъже, това създава ли ви напрежение, или не обръщате внимание на подобни писания?

Не знам какво точно влагате във въпроса си. „Свързването” ми с различни известни мъже е било на професионална почва. Когато една жена е непрекъснато в компанията на известните и силни, заради общественото си положение мъже, това винаги предизвиква слухове догадки или дори злостни коментари. Отначало се ядосвах, опитвах се да опровергавам, да доказвам истината… После разбрах, че това е безсмислено. Сега не обръщам внимание. Кой каквото иска да пише, аз и хората, които ме уважат, знаят кое е вярно и кое не е. Живеем във века на дезинформацията и няма как да не станем нейни жертви. Дори и от най-големите скандали, които са били фабрикувани на мой гръб, съм излизала по-силна и по-уверена в себе си. Това е цената, която плащаш, когато си на върха.

imageАртистът, певецът, художникът, освен всичко друго, трябва да притежават и талант. Какъв талант трябва да притежава добрия журналист?

Няколко са принципите, които съм се опитвала да следвам – бъди силен със силните на деня и не се поддавай на внушенията им. Бъди точен в новината и коректен в анализа. Бъди лоялен към читателите си. Тяхната оценка е най-важната. Журналистиката е смела професия. Не случайно толкова колеги намират смъртта си на мястото на събитията – последните примери са от катастрофата на руския военен Ту-154, на чийто борд имаше и журналисти. За журналистиката няма работно време, няма почивен ден. Журналистиката винаги търси отговор на въпроса „Защо” – това е входът към разгадаването на тайните и процесите в живота ни. Журналистиката отнема мигове от личния живот, но дава невероятно самочувствие при добре свършена работа. Журналистиката е и една непрекъсната битка – с Лошото, което е навсякъде около нас. За мен журналистиката е като наркотик – ако е станала твоя същност, не може да се откажеш.

Може ли дадена медия дълго време да просъществува като самостоятелна или неминуемо тя рано или късно ще бъде принудена или тя сама ще пожелае да бъде в услуга на дадена политика?

Това е много съществен въпрос, който изисква обстоен отговор. Първо, журналистиката не може да живее сама за себе си. Второ, журналистиката има такава огромна сила и мощ, че стремежът за нейното овладяване е бил изначален. Не случайно се казва – че вестникът убива. Днес огромна част от големите медии по света са подвластни на политика, която следват. И от която се издържат. Изборите в САЩ го доказаха за пореден път. Истинската журналистика трябва да намери златното сечение между истината, лоялността и верността към читателите.

Как се подържа авторитет на една медия и каква е разликата между журналистиката и PR агенциите?

Авторитетът на една медия идва от имената, които работят в нея, от спазването на принципите за истина, морал и професионализъм. Журналистиката се опитва да открива и да показва недъзите, а пиарите – да ги скриват.

Според вас, какво е нивото на журналистиката в сегашните времена?

Днес журналистите са подложени на силна критика – че са посредници на чужди убеждения, че зависят от силните на деня, че си налагат автоцензура, било то от страх или заради облаги. Някои даже казват – журналистиката умря или няма да я бъде. Както във всеки сектор от живота ни и журналистиката търпи развитие и все по-трудно се доказва като „четвъртата власт”, а много колеги стават подвластни на цинизма спрямо собствения мироглед. Жълтите вестници сриват реномето на истинската журналистика. Съобразяването с дадена политическа линия убива доверието в истинността. Журналистиката е коректив, мисия, творчество, опит, знания, битка, човеколюбие, тя не може да е задкулисна, лицемерна, ограничаваща. Журналистиката е сила и емоция, която трябва да стигне до сърцето на публиката.

imageОсвен като добър журналист, вие се явявате и като един много добър политически анализатор, и няма да пропусна момента да ви попитам, как виждате политическата обстановка в сегашната ни действителност?

Светът е на прага на големи изпитания, бих казала – пред революционен взрив. Изборът на Тръмп в САЩ е нечуван акт на промяна, Близкият Изток е в развалини, държави изчезват от картата на света, Европа е в невъзможност да се справи с опазването на живота на нейните граждани, мюсюлманството настъпва агресивно в християнска Европа, над всички това е надвиснал Тероризмът в най-зловещите му измерения. Политическите елити не са готови за тези предизвикателства. Народите не са доволни от живота си и от водачите, които се отдалечиха от масите. Отчуждението в човешките отношения взима драматични измерения. Човечеството започва да се развива не по правилата на майката Природа. И ще бъде наказано! България е малка брънка от този взрив, който ще разтърси живота ни. Ние развалихме държавата си в последните 27 години и не знаем как да я поправим. Предстоят избори, които ще променят ситуацията.

Според вас, идва ли краят на демокрацията и зараждането на социалните политики като се започне от британския Брекзит, победата на Тръмп, сега и при нас, разпада ли се Европейския съюз?

Това не е краят на демокрацията, това е краят на либералния модел, който изпорти демокрацията. ЕС ще претърпи промени, които няма да са благоприятни за България. Вероятно ще бъдем отделени от „богатите” държави, които ще ни отредят място на „миграционно гето”, което да спира настъплението на мигрантите към Европа. Политиците ни не успяха да отредят по-добро бъдеще за страната ни.

Коя е най-голямата грешка на управляващите, които вече почват да губят доверие от собствения си народ?

Че не се вслушват в собствения си народ, че посяват омраза и разделение, че не чертаят визия за развитието на страната и оставиха младите за избягат навън.

Кажете нещо за избора на българския народ, изненада ли ви резултата от последните избори?

Не съм изненадана от резултата на президентските избори. Той беше предизвестен. Българите наказаха самонадеяността. Това беше вид бунт срещу статуквото и фокусиране на надежда в образа на един човек, в който българите видяха символ на промяната.

Какви качества трябва да притежава българският политик, за да бъде полезен на народа си, бихте ли дали пример за успешен политик?

В последните 27 години в България няма успешни политици, за съжаление. Не може страната ни да е на последно място по бедност в ЕС и да има успешни политици! Всички, които идваха на власт и си отиваха, оставяха след себе си разочарование, негодувание и липса на перспектива. Не може повод за гордост да са 300 км. магистрали, а да не забелязваме, че два милиона българи са предпочели да се движат по чужди пътища из света! Това, което най-много липсва на българските политици, е визия за държавата и съпричастност към живота на обикновения човек.

В този бърз ритъм на живота, за какво не ви стига времето?

За театър, дори за кино.

На какво се радвате в живота и кое би ви натъжило?

Най-много се радвам на малката Валерия, тя ме кара да забравя всичко останало. Натъжава ме раздялата с хора, на които държа. Човешката мъка ме смазва.

imageВярвате ли, че един ден светът ще стане едно по-добро място за живеене?

Иска ми се да вярвам. Но трезвият разум ме кара да не съм голяма оптимистка. Битката между Доброто и Злото ще вземе много жертви.

Ако сте фея, какъв свят бихте сътворили?

На дядо Коледа! Но аз не съм фея и никога няма да бъда. Затова и този свят ще остане само в приказките, които са нашата мечта за света, в които искаме да живеем.

Наближава Нова година, а непосредствено след това и вашия рожден ден, сама ли ще приготвите вкусните ястия и баници, с които се славите сред вашите приятели?

Да, на този ден в къщи ще има „нашествие” от приятели, които отсега са си поръчали сладкиши и ястия, които знаят, че са мой специалитет. Готова съм да им се раздам.

imageКаква е рецептата да изглеждате толкова добре и да излъчвате позитивизъм, дори и от екрана?

Не знам. Вероятно идва от стремежа ми да виждам Доброто дори там, където то може би не съществува, но аз продължавам да го търся.

С една дума, ако трябва да се опишете, то коя ще бъде тя?

Максималистка.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Ние с вас си говорихме за толкова сериозни неща, „разходихте ме по конспекта” едва ли не на целия живот. Изпращаме една драматична година с много кръв и невинни жертви, с много мъка и болка, разделихме се с велики личности… Дано това е да била цената на наказанието, с което Бог ни предупреждава. Искам Любовта да бъде повече от Омразата, искам Радостта да надвие Тъгата, искам животът ни да е непрекъснат Възход напред към Красотата. Желая на Вашите читатели Обич и Сила, Здраве и Мъдрост, за да изживеем дните си по най-прекрасния и достоен начин.

image

image

image

Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.

Категория: Други
Прочетен: 347 Коментари: 0 Гласове: 0
 Днес искам да ви представя авторът на книгата ,,Последната територия”

Момчил Николов е роден на 16 септември 1970 година. Той е завършил медицина, но се занимава основно с писане. Автор е на книгите: “Пътници”, “Разкази”, “Фрагменти от стая”, “Лудата Дорис”, “Hash Oil”, “Горният етаж”, “Кръглата риба”, “Машини за любов”. Носител на много литературни награди, включително и на най-престижния приз за съвременна литература „Хеликон“, която получава за романа “Кръглата риба”. Освен литературни текстове Момчил Николов пише сценарии за телевизията и киното. През 2016 година излезе и най-новия му роман “Последната територия”. Новаторски и интелигентен, романът, който е на границата на психологическия трилър и антиутопията, дръзва да излезе от отъпканата пътека на постсоциализма и личната драма и навлиза смело в модерността.Според всички литературни критици романът е една от най-добрите книги на 2016 година.

imageКакво дете беше Момчил Николов, играеше ли футбол и строеше ли пясъчни замъци?
Хич ме нямаше с пясъчните замъци, защото предпочитах да съм във водата – колкото се може по-навътре, исках в дълбокото. И днес е така – тишината под водата много повече ми харесваха от безсмисления хаос и приповдигнатото веселие на плажа. С футбола горе-долу се справях, но помня, че почти винаги пазех вратата – сигурно защото бях висок и не се старахувах да се хвърлям на земята. Или пък съм бил прекалено непохватен и безполезен за някоя друга позиция. Така че в общи линии и като дете бях същия, както сега – не особено общителен персонаж, който стои някак си встрани от общите вълнения.

Помогна ли ви училището, и най-вече литературата, да се усъвършенствате като един добър писател?
Учех в кварталното училище, където нещата бяха сурови. Учителите се опитнаха да налагат авторитет, често с физическа сила, а за повечето от учениците беше въпрос на престиж да им отвърнат със същото или поне – с пълно игнориране на учебния процес. В този ред на мисли училищната среда не беше кой знае колко мотивираща. Не мисля и че учебнииците по литература са били много интересни и вълнуващи. Това, което най-вероятно ми е помогнало, е безраборното четене извън училище. Прочетох всички книги вкъщи, после се прехвърлих на съседите, а след това – в градските библиотеки. Мисля, че още дължа книги на няколко от тях, за което се извинявам.
Спомняте ли си момента, в който взехте решение, и кое ви предизвика да започнете да пишете?
Не си спомням точен момент. По-скоро са били поредица от много моменти, възхищение от прочетени книги, желание и аз да напиша нещо, опити, срещи с хора, разговори, оше четене, още писане и така нататък. Съдбата, предполагам, си знае работата и те довежда, по нейния си начин, до мястото, което заслужаваш.

Кои бяха първите автори, които сте чели и са ви оказали най-голямо влияние?
Помня, че като малък обичах да чета приключенски книги и фантастика. Жул Верн, Толкин, Дикенс, Любен Дилов-баща и много други, чиито имена не помня вече. Харесвах и смешни детски книги – за малкия Никола, примерно, или пък за Карлсон. По-късно дойде и по-сериозна – но без да е скучна – литература – Борис Виан, Кърт Вонегът, Джордж Оруел, Бекет, Гюнтер Грас, Хенри Милър, Достоевски. Сега чета основно съвременна литература. Имената и книгите са много и си мисля, че всяка една от тях по някакъв начин ми е оказала влияние.

Какви качества трябва да притежава писателят, за да пробие с литература, не само в България, а и на световния пазар?
Писането като занаят е мъртво от поне петдесет-шейсет години. В смисъл – не е достатъчно да си вършиш добре работата, за да си осигуриш прехраната. Всеки, който реши да се захване с писане, трябва да е наясно с това. Конкуренцията е огромна – годишно в света се издават между един и два милиони нови книги. Ами старите? Това е може би едиственият бизнес, в който си в конкурентни отношения с хора, умрели преди няколкостотин години. Плюс атаките на всякакви видове електронни медии, които се опитват да превземат агресивно, по всякакви изобретателни начини, последната останала ни територия – тази в черепно-мозъчните ни кутии. За да успееш в тази недружелюбна среда, трябва да се наредиш сред най-добрите. А това става с много работа, с много постоянство и много търпение. Както, впрочем, се случва всеки успех.

Кое повече ви мотивира, тъгата или радостта, за да напишете история?
Никога не сядам да пиша, защото съм тъжен или пък радостен, или пък, недай си Боже – гневен, сърдит, ядосан. Пиша, защото съм приел, че това е едно от най-важните неща, които трябва да съвърша през живота си. И, когато седнеш да вършиш едно от най-важните неща в живота си, трябва да си концентриран. Уверен и спокоен, с бистър ум. Да те интересува само историята, която разказваш. Да я направиш толкова истинска, че хората да й повярват. Важна е тази история, а не историята на живота ти. Важни са емоциите на героите ти, а не твоите.
Ако вие трябва да бъдете главен герой в две ваши книги, от които едната е криминална, а другата е комедия, как бихте се описали?
В книгите ми обикновено има от всичко, така че даже не трябва да са две книги. А главните ми герои няма как да не приличат на мен. Странни типове, донякъде смешни, донякъде сериозни, със собствен поглед към действителността. Това, което ги отличва от мен – може би им се случват много по-интересни неща, отколкото на мен. Но това все пак е литература – всичко е възможно.

imageКакви са предизвикателствата и радостта от това да бъдеш писател?
Радостта и предизвикателствата са свързани с ежедневието на самото писане. Ще успееш ли да разкажеш днес историята така, както искаш? Ще намериш ли необходимите думи? Ако успееш да се справиш с предизвикателствата, има и радост. Сдържана, разбира се, защото до края на книгата има още много – много предизвикателства и, надявам се, много радост.

Има ли почивни дни талантът?
За таланта не знам, но мога да кажа за писането. То не е нещо, което се случва само докато пишеш. Случва се постоянно. Мозъкът ти не си почива, измисля историята, и ти дори не подозираш, че той го прави – до момента, в който това, което ти трябва, изскочи привидно внезапно и отникъде. Чудиш как ти е дошло на ум, но то не ти е дошло ей така – мозъкът ти усърдно е работил, докато ти си се занимавал с нещо друго.

Начинът на живот на българина го откъсна от духовността. Изгрява ли светлина на хоризонта?
Духовността е човешка потребност от най-висок ранг. Да стигнат до нея – не само в България, не но и навсякъде по света, не само сега, но и във всички времена – успяват малцина. Просто защото за да си духовен е нужно да са задоволени всичките ти останали потребности – физиологични, екзистенциални, социални. Не може да си духовен, ако си гладен, без покрив над главата. Приоритетите ти тогава са други. Не става и ако се страхуваш да загубиш това, което имаш, ако си несигурен за бъдещето си – каквито все повече хора, на все повече – иначе цивилизовани места по света – стават.

Има ли идеал, който да обедини българския народ?
За добро или лошо – българинът е изключително консервативен човек. Много трудно приема нови неща, гледа с подозрение и недоверие към тях. Затваря се, изолира се, не се променя, въпреки че обстоятелствата понякога го изискват. Не променя мисленето и навиците си. Този манталитет от една страна му е помогнал да оцелее през годините. От друга – не му помага много в модерния свят, в който изисква много повече гъвкавост. От трета – би могъл да помогне в един бъдещ, по-лош и по-опасен свят. А идеалите по-скоро умиляват българския народ, отколкото го обединяват. Може би има нужда не от идеал, а от кауза – ясно формулирана, прагматична и изпълнима.

Загива ли българската литература?
Напротив, в чудесна форма е. Всъщност, никога не е била в толкова добра форма. Годишно се издават около хиляда български книги, като поне десетина от тях са добри. Аз познавам най-малко двайсет писатели, които се трудят и се развиват. Някои са популярни и четени в момента, а други, някой ден, ще постигнат успеха, който желаят. Сигурен съм в това.
Какво ви натъжава в този свят и на какво се радвате?
Ние не познаваме света достатъчно добре. Виждаме само онзи малък отрязък от него, който е свързан с нашия живот. Така е било преди времената на информацинната епоха. Сега противоречивата информация, която поглъщаме абсолютно безразборно и всеядно от неизброими медийни канали, се стоварва върху нас и ни кара да се радваме и да тъгуваме за неща, които нямат нищо общо с нашия личен живот. Не може да се преживява всичко. Не можем да се страхуваме от всичко. Животът е единственият, който имаме, така че да му се радваме, доколкото е възможно.

Страхувате ли се? Кой е вашият най-голям страх?
Страхът, че теб вече няма да те има, а предметите, които си обичал или мразил, ще продължват да съществуват и без капчица свян ще се отдават на всеки, който ги пожелае. Че лека-полека отпечатъците от твоите пръсти ще изчезват от тях. Ще изчезват от бравите на вратите, от стъклата и стените на къщата, в която си живял. В нея вече ще живеят други и техните отпечатъци ще бъдат навред, мазни и силни. А стъпките ти ще заглъхват като ехо и само тези, които вярват в призраци, ще ги чуват от време на време, тихи и блуждаещи… Това е от една книга, моя.

Връщате ли се често назад в годините си и има ли неща, за които съжалявате, че не сте ги направили?
Не, може да се каже, че много рядко се сещам за миналото. Почти не мисля за него. Каквото било – било. Бъдещето ми е много по-интересно. То – поне според общоприетото мнение – още не се е случило и крие възможности, докато миналото не крие никакви възможности. То просто е минало.

Имали ли сте момент на слабост и каква е вашата ,,терапия” да се възстановите отново?
Моменти на слабост има всеки, но е хубаво те да си останат моменти. Да не се позволиш на слабостта да се застои прекалено дълго. Мисля, че имам защитен механизъм, който се включва в правилния момент и обръща тенденцията.
Какво е вашето понятие за щастието?
Нямам понятие за щастие. Имам усещане за щастие – кратки, бързопреходни моменти, които се появяват в много ситуации, ежедневно. Просто трябва да ги забележиш и да им се насладиш.

Какво не бихте простили никога?
Нямам проблем с прощаването. Опитвам се да живея така, че да не се налага да прощавам, каквото и да е, на когото и да е. Не приемам лично нищо. Не се обиждам. Не задържам дълго гняв. Хората са различни – с едни от тях може да се разбереш, с други не. Това, което не ми харесва, просто не ме интересува.

Ако трябва да се опишете с една дума, то коя ще е тя?
Излишно и неточно е да се описвам с една дума. Особено след като съм отговорил на двайсет въпроса до тук.

Вярвате ли, че един ден светът ще стане по-добро място за живеене?
Надявам се, че ще стане по-добро място за живеене на всички. Защото ние, колкото и да се оплакваме, сме сред най-привилегированата и богата част на света. Преди да се оплачем, нека да помислим – три милиарда и половина души живеят с по-малко от два долара на ден, има места, където човешкият живот не струва и толкова. Водят се войни, има глад, болести, природни бедствия – немислими за поразглезената ни европейска чувствителност.

imageИ любимият ми въпрос към всички, които интервюирам, е: какво искате да кажете на управляващите?
Да си вършат работата. Да разберат, че са служители, а не началници. А ние – които сме ги назначили на работа – да се научим да изискваме от тях. Което предполага опредеделена заинтересованост и отговорност и у така наречените обикновени хора. Политиците трябва работят под постоянен обществен натиск – така функционира демокрацията. С псуване пред телевизора и в социалните мрежи не става.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да са живи и здрави. И повече да мислят, отколкото да вярват.

Интервю: Стойка Божкова

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

Архив
Блогрол